Погледнат от 38-я етаж на нов небостъргач в центъра, Франкфурт прилича на град в строеж. Улиците, които заобикалят култовите кули на Deutsche Bank, UBA и Commerzbank, са засенчени от скелета.

Въпреки малките си размери – население от един милион души, и несправедливата си, но затвърдена репутация на скучно място, Франкфурт печели битката за наследството на сърцето на британската икономика след брекзит – Ситито в Лондон.

Насърчени от германския министър на финансите Волфганг Шойбле и властите в провинция Хесен, много от големите финансови институции в Европа вече обявиха намерението си да преместят дейността си в германския град.

Търпението на много банки към дългите преговори за брекзит, по време на които трябва да бъде регулиран външният пазар и условията за достъп до единния пазар, започва да се изчерпва.

Morgan Stanley, Citigroup и Standard Chartered са сред банките, които избраха Франкфурт за новата си европейска централа, докато други, като Goldman Sachs и UBS, обещаха да разкрият хиляди работни места в германския финансов център.

Миналата седмица изследване на училището по мениджмънт WHU-Otto Beisheim установи, че в града могат да бъдат разкрити 10 000 нови работни места в банковия сектор и още 88 000 в други сектори в града.

Според други доклади, градът бързо остава без пространство за офиси. Но според Оливер Швебел, отговарящ за икономическото развитие на Франкфурт, реалността е различна. „Планирали сме 20 нови небостъргачи“, казва Швебел, коментирайки новото прозвище на града - „Майнхатан“.

Във Франкфурт има приблизително един милион квадратни метра площ за офиси, които са на незабавно разположение, казва Швебел. В идните години ще бъдат осигурени още 250 000 квадратни метра. Това е приблизително три пъти повече от настоящото равнище на търсене.

Швебел добавя, че макар несъмнено да има увеличение на инвестициите в очакване на бягството от Ситито в Лондон, „всичко това са планове от последните 10-15 години, които нямат нищо общо с брекзит“.

Елвин Дуракович, съдружник в компанията за недвижими имоти Knight Frank, също минимизира предполагаемата експрозия на финансовата столица на Германия.

“Миналата година, когато беше обявен брекзит, получих обаждания. Питаха ме дали празнувам, дали съм щастлива, защото всички ще дойдат във Франкфурт. Но за съжаление, това не е реалността“, разказва Дуракович.

Макар че 10-11 компании са се обадили, заявявайки, че удвояват размера си, „истината е, че хората идват, гледат, но не вземат решения“, допълва Дуракович. Това отчасти се дължи на нежеланието им да напуснат космополитната британска столица, където много банкери са устроили удобния си живот.

“Никой не знае какво ще се случи след една-две години, какъв ще е резултатът от брекзит, какви плащания ще трябва да направят, ако останат в Лондон. Чувстват се добре там, но трябвя да се подготвят“, казва Дуракович.

Видео, създадено неотдавна от германското правителство в рамките на кандидатурата на Франкфурт да приеме Европейския банков орган, пълно с кадри на младежи, каращи ролери със слушалки в ушите, прилича повече на музикално видео, отколкото на политическо предложение.

Швебел отбелязва ентусиазирано, че Франкфурт има много предимства – управляеми размери, голяма част от населението говори английски, добри железопътни връзки и спокойни квартали. Освен това градът осигурява добри работни часове за банкерите, в резултат на които денят не свършва – може да се работи за азиатските пазари сутринта и за американския през нощта.

На следващо място е цената. „Тук говорим за около 38.50 евро на квадратен метър на месец. В Лондон говорим за приблизително два пъти повече“, казва Дуракович, говорейки за цената на офис площите.

Но със сигурност има известен ужас сред местното население. Ролф Янсен от Mieterschutzverein, местна агенция за защита правата на арендаторите, която представлява около 20 000 души, се тревожи, че градът, който вече е един от най-скъпите в Германия, ще стане още по-скъп за хората, които нямат високите заплати в индустрията с финансовите услуги.

Половината от жителите на Франкфурт печелят средно по 2000 евро (2400 долара) на месец, а наемът на обикновен апартамент може да достигне 1400-1500 долара, обяснява Янсен.

„Хиляди хора ще дойдат с много пари. Това създава трудна ситуация. За студентите и служителите на временни договори вече беше трудно да плащат наем, но сега това се превръща в проблем за редовните служители и средната класа“, казва той.

Високите наеми ще се отразят на индекса на наемите – средната цена на недвижимите имоти в последните четири години, който се използва за регулиране на пазара на наемите. Янсен обаче казва, че не иска да се предотврати пристигането на британски служители в германската финансова столица.

Но Mieterschutzverein иска повече инвестиции в жилища, достъпни за всеки – централна тема в предстоящите федерални избори. Липсата на яснота за цифрите създава главоболия на властите в града.

„Ако за една година се появят 10 000 души, ще имаме ли място? Със сигурност не“, казва Пол Фочман, директор на Международното училище във Франкфурт, в което учат много от децата на служителите в небостъргачите в града.

Институцията се готви за значително увеличаване на броя на учениците, но е невъзможно да определи необходимия капацитет. „Ще дойдат, няма съмнение в това. Но колко и колко бързо, предстои да разберем“, казва Фочман.