Кога ще свърши това? И как?

В година, в която цените на активите скочиха, това са въпросите, които би трябвало да държат нащрек инвеститорите. Акциите, които далеч не са евтини в края на 2017 г., стават все по-скъпи и по-скъпи. Цените на облигациите от неинвестиционен клас и на дълга на развиващите се пазари нараснаха рязко, което понижи лихвите още повече.

Тези пазари считат ли се за балони? Вероятно не. Това е така, защото много от обичайните отличителни белези на балоните, като еуфоричен оптимизъм, прекомерни нива на търговия и схващането, че независимо от това колко откачени са цените, някой ще бъде достатъчно луд, за да плати дори още повече, отсъстват, пише WSJ. Ако има еуфоричен оптимизъм, то той е при пазарните оценки на някои компании от Силициевата долина и при криптовалутата биткойн, която поскъпва с над 700% от началото на годината и която е невъзможно да бъде оценена.

Въпреки това един актив не е необходимо да бъде в балон, за да бъде прекалено надценен, или пък за да падне цената му. Една от опасностите е, че след спукването на дотком балона и финансовата криза, инвеститорите в момента смятат, че единственият случай, в който пазарите падат рязко, е когато има балон.

Високите цени не означават, че пазарът ще падне, въпреки че когато това стане, разпродажбите изглежда стават по-интензивни. Това бе припомнено и този месец, когато рязък спад на пазара на облигации накара инвеститорите да изтеглят средства от книжата от неинвестиционен клас, което се случи с третия най-бърз темп в историята.

Според един популярен индикатор, щатските акции рядко са били толкова скъпи. Разработеното от Нобеловия лауреат Робърт Шилер съотношение цена/печалба на акция с изгладената средна печалба за последните 10 години, която намалява цикличността, е нараснало от 27.9 до 31.3 през тази година. Това ниво е било надхвърляно само два пъти – точно преди срива от 1929 г., когато индикаторът достига върховите 32.6, и в годините около дотком балона, когато се повишава до 44.2.

Индикаторът на Шилер може да е завишен, отчасти по технически причини, което може да предложи на инвеститорите известна утеха, но може би не прекелно много: Индексът S&P 500 ще трябва да падне с една трета, за да може Съотношението цена/печалба на акция на Шилер да се понижи до средното си ниво за последния половин век.

Когато пазарите наистина паднат, обикновено си има причина за това. Обичайните причини за това са рецесиите, падащите корпоративни печалби и централните банки, които агресивно вдигат лихвите. Когато Федералният резерв вдигна лихвите в края на 60-те години, с което помогна щатската икономика да бъде тласната към рецесия, цените на акциите паднаха рязко. И докато икономиката се справи с бързите увеличения на лихвите през 1994 г., това бе една много трудна година за акциите.

В момента подобни рискове изглежда не се забелязват. Светът по-скоро се намира в един необичаен момент, в който икономиките на страните бележат ръст, докато в същото време ниската инфлация държи централните банки настрана.

Може би точно заради това, според проучванията, инвеститорите прогнозират по-малки от обичайното шансове за срив при акциите. Може би отчасти и заради това пазарите демонстрират толкова ниска волатилност — ако рискът от голям срив изглежда малък, тогава всяко леко понижение изглежда като възможност за купуване.

Това само по себе си е причина за предпазливост. Ако почти всички инвеститори са уверени, тогава ще има много продавачи, когато средата се влоши. И ако пазарите не направят пауза тук (ако добрите перспективни са оправдание за вдигането на оценките на компаниите още повече), паниката и загубите в крайна сметка, ще бъдат по-големи.