В стомасите на морски същества, обитаващи най-дълбоката част на океана – Марианската падина, за първи път са открити изкуствени влакна, което показва, че никоя част от световния океан не е останала незасегната от човешкия боклук.

Учените от Нюкасълския университет откриха, че всеки един от изследваните ракообразни от долната част на Марианската падина – най-дълбокото място в земната кора, което се намира в Тихия океан, има отпадъци в тялото си.

Марианската падина е дълбока 10 911 м и дълга 2 550 км. Дъното ѝ се намира на 6366.4 км от центъра на Земята. Тя е границата, на която се засичат две тектонски плочи – Тихоокеанската влиза под Филипинската.

Фрагментите, открити в стомасите и мускулите на морските същества, включват синтетични влакна, както и текстилни изделия, като найлон, полиетилен и поливинил.

Д-р Алън Джеймисън, който ръководи изследването, смята, че е много вероятно да няма останали морски екосистеми, които не са засегнати от антропогенни отпадъци.

Екипът е изследвал ракообразни, открити в свръхдълбоките части на Тихия океан. Измерените дълбочини варират от 6 до повече от 10 км, включително най-дълбоката точка на 10 890 метра.

След изследване на 90 морски индивида, данните показват, че поглъщането на пластмаси и влакна варира от 50% до 100% в долната част на Марианската падина.

Дълбоководните организми са зависими от попадането на храна от повърхността към дълбочините. А защото храната е оскъдна, те не са особено придирчиви към това, което ядат. А след като пластмасите са на морското дъно, те няма къде да отидат, освен да продължат да се натрупват.

Около 300 милиона тона пластмаса днес се изхвърлят в океаните, като повече от 5 трилиона пластмасови парчета с тежест над 250 000 тона понастоящем се носят на повърхността.

Макар че по-голямата част от морските отпадъци се наблюдават на повърхността, раздробяването на пластмасите в крайна сметка, ги води към потъване в дълбочините, където възможностите за разпръскване стават все по-ограничени.

Смята се, че без сериозна човешка намеса, теглото на пластмасата в океана ще бъде по-голямо от теглото на рибата до 2050 г., съобщава Telegraph.