Ивица Тодорич вече няма да живее в огромния си палат от 16 век с изглед към Загреб, няма да лети с частния си хеликоптер до своята луксозна крайбрежна вила и няма да излиза с яхтата си в Адриатическо море.

По-рано този месец най-издирваният хърватски беглец, известен в страната като “Босът,” се предаде на полицията в Лондон, на фона на обвиненията за лошо управление на конгломерата Agrokor и присвояването на милиони, довели до фалит на компанията, който е толкова голям, че в момента е въпрос от национално значение в няколко източноевропейски държави.

Компанията на Тодорич - Agrokor, фалира под тежестта на 7 млрд. долара задължения. Сума, толкова голяма, че евентуалното й спасяване би фалирало самата хърватска държава.

Ако обаче компанията бъде оставена да фалира, това би поставило под заплаха 60 000 служители и още хиляди работни места по веригата доставчици, която включва земеделски производители в целия регион. В същото време основните кредитори на компанията - руски банки, са поели курс към придобиването на каквото могат от активите й.

“Хърватия е изправена пред икономическо и финансово цунами, което е трудно човек дори да си представи,” заяви наскоро премиерът Андрей Пленкович по време на парламентарен дебат относно това какви са били действията на правителството в тази криза и призивите за неговата оставка.

Историята на 66-годишния Тодорич и Agrokor, която допринася с 15% за БВП на Хърватия, разкри връзкарство, сенчести приватизационни сделки в бившата комунистическа държава и тесни връзки между политиците и бизнеса на Балканите, които все още се възстановяват от кървавото разделяне на Югославия през 90-те години, пише Seattle Times.

Всичко започва с цветя

Заедно с баща си Анте, Тодорич прави оранжерия през 1976 г., като двамата продават цветя из бивша Югославия, когато комунистическият режим започва да въвежда пазарни реформи. Бизнесът върви добре, след което семейството регистрира Agrokor като акционерно дружество през 1989 г.

Подобно на много хърватски бизнесмени с добри политически връзки, Тодорич се възползва от годините на войната през 90-те, за да участва в мащабния приватизационен процес на държавни компании, които са разпродавани на безценица чрез сенчести сделки.

Вследствие на добрите си връзки с управляващия елит, през 1992 г. Тодорич купува няколко компании, в това число супермаркети, които били собственост на най-голямата компания за търговия на дребно в столицата Загреб.

“Приватизацията през 90-те години създаде толкова много проблеми на Хърватия,” казва Орсат Миленич, който оглавява парламентарната комисия, отговаряща за политическите аспекти от кризата.

“Толкова много добри заводи просто изчезнаха. Толкова много хора, които нямаха никакви пари, сега са много богати.” Agrokor “стана по-силна от самата държава,” казва Миленич.

Тодорич, които управляваше компанията с двамата си синове и дъщеря, продължаваше да я разраства агресивно, купувайки всичко - от земеделска земя през компании за бутилиране на вода, месопреработвателни заводи, до компании за сладолед и вестникарски павилиони.

Agrokor разширява дейността си и извън Хърватия, придобивайки активи в съседна Сърбия, Босна и Херцеговина и други бивши югославски републики.

Сривът

Според анализатори, стремежът на Тодорич към разрастване предизвиква финансовия колапс на Agrokor.

През 2014 г. Тодорич купува 53% от изпитващата затруднения словенска компания за търговия на дребно Mercator за 550 млн. евро, използвайки заеми с висока лихва от руската държавна банка Сбербанк. Покупката на Mercator нанася смъртоносен удар на финансите на Agrokor, тъй като прави задълженията й необслужваеми, твърдят анализатори.

Влизането на Хърватия в ЕС през 2013 г. също се отрази негативно на компанията, тъй като супермаркетите й внезапно се сблъскаха с ожесточена конкуренция от страна на големи германски и други вериги, които получиха право да отварят магазини в страната.

Финансовият срив на Agrokor е “комбинация от бърза експанзия, прекалено много инвестиции, ниска рентабилност и вземане на заеми при високи лихви, което доведе до недостатъчни парични потоци за обслужване на задълженията,” казва финансовият консултант Андрей Грубишич.

Руската връзка и политиката

Руските пари играят голяма роля във финансирането на Agrokor, което предизвика опасения в Хърватия, че Кремъл стратегически се опитва да увеличи влиянието си най-новия член на ЕС.

Sberbank е най-големият кредитор на Agrokor с 1.1 млрд. евро. Друга руска банка, която е близка до Кремъл – VTB, е допринесла със заеми на стойност около 300 млн. евро. Сред другите основни кредитори са австрийските Erste Group и Raiffeisenbank, както и италианските UniCredit и Intesa Sanpaolo.

“Когато става въпрос за големи пари, зад тях до известна степен е замесена политиката,” казва Миленич, който е бивш министър на правосъдието на Хърватия, а в момента е в опозиция. “Ако пък банките са държавна собственост, тогава е замесена дори още повече политика.”

Държавният синдик на Agrokor е признал искове на стойност около 6.3 млрд. долара, но заемът от Сбербанк официално не е включен в тази сума, тъй като банката е завела искове срещу компании на Agrokor в други страни, сред които и Великобритания.

Това предизвика гневна реакция от страна на Сбербанк, която в свое изявление заяви, че е “неприятно изненадана” от позицията на хърватското правителство.

“Всеки, в това число и Сбербанк, може да прибегне до законни мерки, в Хърватия или в други страни, за да защити интересите си и не трябва да бъде дискриминиран заради това,” се казва в изявлението, според което банката ще обжалва решението.

Тодорич продължава да упорства

Официално Тодорич все още притежава Agrokor, но хърватското правителство му отне управлението и си е поставило срок до следващото лято, за да спаси каквото може от компанията.

Тодорич избяга в Лондон, на фона на обвиненията за присвояване на средства, които хърватските власти използваха, за да започнат да изземат личното му имущество и активи, за да подпомогнат изплащането на дълговете на Agrokor.

След като се появи в полицейския списък на бегълците в Европа, Тодорич написа в своя блог, че съвестта му е чиста.

“Като човек, чиито човешки права бяха сериозно нарушени, аз имам правото да се противопоставя на политическото преследване,” написа Тодорич.

Той твърди, че правителството незаконно му е взело компанията и даде индикации, че ще се бори в съда срещу екстрадирането му от Великобритания, изтъквайки тезата, че е жертва на политическо преследване.

Той обяви, че ще заведе съдебно дело срещу закона, приет от парламента, с който прехвърлянето на контрола стана възможно.