Азиатските акции поскъпнаха до близо двумесечни върхове - на фона на признаците, че САЩ и Китай смекчават реториката по отношение на търговската война между тях, докато малайзийският рингит поевтиня до четиримесечно дъно след парламентарните избори в страната от миналата седмица.

Ветеранът Махатхир Мохамад излезе от пенсия, за да изведе опозиционната партия „Алианс на надеждата“ до изненадваща победа над управляващата партия, която той ръководеше някога, надвивайки на изборите Наджиб Разак - бивше негово протеже, който сега е обвиняван в корупция.

Някои инвеститори се опасяват, че популистките обещания, като премахването на непопулярен данък върху стоките и услугите и възстановяване на субсидиите за горивата, може да навредят на икономическите перспективи пред страната.

В резултат на това малайзийският рингит падна до четиримесечно дъно от 3.982 спрямо долара, докато основният борсов индекс в страната се понижи с 2.7% в началото на сесията, преди след това да излезе на положителна територия.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI скочи с 0.4%, до близо двумесечен връх.

Японският Nikkei добави 0.1%, докато китайският индекс на сините чипове CSI300 скочи с 0.9%. Хонконгският Hang Seng се покачи с 1.2% за деня.

Инвеститорите приветстваха обещанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да помогне на китайската компанията ZTE Corp “да се върне бързо отново в бизнеса” - новина, която, според анализатори на JPMorgan, е “силно положителна.”

ZTE прекрати основната си дейност по-рано през месеца, след като срещу компанията бе наложена забрана да работи с американски фирми заради това, че доставяла стоки на Иран.

Вчера Тръмп написа в Twitter, че заедно с китайския президент Си Дзинпин работят по решение за ZTE.

На Уолстрийт Dow Jones приключи петъчната сесия с ръст от 0.4%. S&P 500 добави 0.2%, докато технологичният Nasdaq остана почти без промяна.

Петролът и Иран

Напрежението на Корейския полуостров отслабна, но плановете на САЩ да възобнови санкциите срещу Иран предизвикаха безпокойство в Близкия изток.

Иран добива около 4% от петрола в световен мащаб, а последните събития вдигнаха цените на петрола до многогодишни върхове.

Днес щатският лек суров петрол поевтиня с 13 цента, до 70.56 долара за барел, докато цената на брента намаля с 20 цента, до 76.92 долара за барел.

Вчера от САЩ заплашиха да наложат санкции срещу европейски компании, които правят бизнес с Иран.

При валутите доларовият индекс, който следи представянето на долара спрямо кошница от шест други основни валути, се понижи с 0.1%, до 92.41, и е на път да запише спад в четвърти пореден ден.

Спрямо японската йена доларът поевтиня до 109.25.

Еврото добави 0.16%, до 1.1961 спрямо долара, след две поредни сесии на ръст, на фона на опитите за сформиране на правителството в Италия.

Миналата седмица Централната банка на Англия остави лихвите си без промяна, а от Централната банка на Нова Зеландия обявиха, че основната лихва в страната ще остане на историческото дъно от 1.75% “за известно време.”

Така Федералният резерв на САЩ остава единствената голяма централна банка в света, която поддържа политика на повишение на лихвите, въпреки че изнесените наскоро данни за инфлацията в САЩ породиха опаснеия около темпа на вдигане на лихвените нива.

Спот цената на златото нарасна с 0.2%, до 1 320.06 долара за тройунция, след като металът поскъпна леко през миналата седмица.