Какво предстои на пазара на имоти у нас?
Ще поскъпват ли имотите и какви са тенденциите в строителството и пазара на земделска земя? По тези и други въпроси светлина хвърлиха представители на бранша по време на панел „Имоти”, в рамките на икономическия форум „Шумът на парите”, проведен в София на 22 и 23 май, под организацията на Profit.bg.
Повишаването на цените на имотите у нас ще продължи и през тази година, но за разлика от предходната, темповете на растеж ще се забавят. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на ЕРА България Антон Андонов.
Според него, ситуацията на пазара в момента е динамична. „В момента се строи много – в София през 2017 г. са построени с 21% повече нови сгради“, каза той.
Като тенденция в сградите с 1500 – 2000 РЗП Андонов определи продажбите на „тъмно зелено“ – още преди да бъде издадено разрешителното за строеж.
„Нещо положително, което забелязвам, е, че инвеститори вече не се стремят да запълнят 100% от разрешената им площ. Това са добре премислени и планирани проекти. Това е посоката, в която трябва да развиваме нашия пазар”, посочи Андонов.
„Имотният пазар беше прекалено дълго време притиснат, но се завърна на сцената и е в сериозен подем. Тази година процесите леко се забавят, сравнено с миналата година. Не са така стихийни, но може да се каже, че имотният пазар се нормализира”, каза Полина Стойкова, изпълнителен директор на BULGARIAN PROPERTIES. По думите й тази година ваканционните пазари ще се радват на добър интерес.
„От средата на миналата година продажбите тръгнаха нагоре в ски курортите. Пример за това е Банско. Този ръст ще продължи и тази година. За първото тримесечие на 2018 г. обемът на продажбите в Разложко е 20%. Има много нови и разнообразни клиенти”, каза тя.
Ръст е отчетен също така по Черноморието. За първото тримесечие на 2018 г. на годишна база има 26% ръст на обемите в Слънчев бряг и Несебър. След няколко години спад, има раздвижване, добавя Стойкова.
Минахме през доста пазарни цикли, но днес нещата изглеждат по-скоро спираловидно, смята Иглика Йорданова, изпълнителен директор на Colliers International. По думите ѝ, за да бъде успешна една бизнес сграда, инвеститорът трябва да мисли в посока сертифициране.
„Това, което наблюдаваме, е, че и международни, и местни наематели търсят да наемат и питат за зелен сертификат”, казва тя.
„Това е гаранция, че така ще осигурим среда на ползвателите. В последните 5-6 години се опитваме да наваксаме темповете, с които се планират такива сгради, но има накъде да се работи. Ще дам като пример - 30% от планираните у нас офис сгради са със сертификат, а в Будапеща са 90%”, допълни Йорданова.
„Преди няколко години да си говорим за интелигентно управление на сгради и за софтуер, който да интегрира всичките тези сложни процеси във фасилити мениджмънта, беше тема табу”, заяви Бисера Пейчева, регионален мениджър за София в Планекс инвест и мениджър Поддръжка на сгради в PLHome.
Тя изрази съжаление, че през последните години много нови сгради са изградени без мисъл за поддръжката им.
„Построиха се много сгради, без да се помисли за това как ще се поддържат. Те са изключително красиви, на страхотни локации, с уникална концепция, а всъщност никой не е помислил за поддръжката”, каза Пейчева.
„Реално построяването на една сграда коства едва 30% от цялата й стойност, останалите 70% отиват в поддръжката и експлоатацията й”, посочи тя.
„Добрата новина е, че все повече от новите проекти са помислили предварително за поддръжката и това са основно големите проекти, където има допълнителни услуги, вътрешна инфраструктура, различни допълнителни съоръжения в комплекса”, добави Пейчева.
Има доста недомислици в закона, които объркват и живущите в сградата, и инвеститорите. Това посочи управителят на българския клон на естонската компания ARCO REAL ESTATE Евгени Василев по повод ефективната поддръжка на жилищните сгради.
"Нямам нищо против фасилити мениджмънта като функция. Управлението на сградата е един от най-важните фактори, на които трябва да се обърне внимание още по време на проектирането. Нормативната уредба обаче, която би трябвало да урежда тези въпроси, е доста объркана и противоречива и в крайна сметка, пречи на хората да си вършат работата.”, каза той.
Василев коментира и процеса по получаване на разрешителни за строеж у нас и в Естония.
"Процесът на получаване на разрешителни на строеж в Талин е в пъти по-бърз, отколкото у нас. Там за 6-7 месеца приключва процесът по проектиране и получаване на разрешително за строеж. В София тази процедура за последния ни проект отне две години и два месеца", заяви той.
След години на безразборно строене, понастоящем градоустройството у нас показва признаци на озряване. На такова мнение е Добромир Ганев, управител на компанията за недвижими имоти Форос и председател на Национално сдружение Недвижими имоти.
„Сегашните проекти се отличават със страхотен дизайн и много по-добро управление“, каза Ганев, псочвайки, че той дели строителството у нас на четири периода.
Първият период обхваща началото на така наречения преход, следван от времената между 1998 г. и 2004 г., след което идва периодът на бурно стройтелство, последван от тежък период на замръзване, който е накарал индустрията да започне да се замисля все повече, вслушвайки се в гласа на клиентите си.
Така, докато ситуацията се развива в правилна посока, то някои сгради, строени в първите два периода, към днешна дата не са никак конкурентноспособни на пазара, обясни Ганев.
По отношение на пазара на земеделска земя у нас, съществува голям проблем с комасацията, алармира Анатоли Георгиев, изпълнителен директор на Агрион Инвест.
„Ние сме страната в ЕС с най-голяма разпокъсаност - средно 6 декара на имот. Вследствие на тази разпокъсаност и липса на окрупняване, е невъзможно да се предприемат каквито и да било стратегии, като хидромелиорация, което пък е ключово за по-високите добиви”, казва Георгиев.
„В края на 80-те години в България поливните площи са били 12 млн. декара, а в момента са 1 млн. Това са ключови неща, при които - без активната намеса на държавата, реално е абсурдно да говорим за каквито и да било технологии”, посочи той в отговор на въпрос дали новите технологии оказват промяна в сектора.
Предстоят законодателни промени относно покупката на земя от чужденци.
В Българската асоциация на собствениците на земеделски земи останахме учудени, защото това не е обсъждано с експертите в тази област, заяви Анатоли Георгиев.
Предстоят динамични години с интересни възможности, смята той.
„Има доста неясноти, които трябва да се изяснят и от една страна - има риск, от друга, пък се разкриват възможности. Тук идеята е как ние в България да прекроим новата селскостопанска политика от ЕС, така че да се възползваме по най-добрия начин от нея, изхождайки от нашите си проблеми, започвайки с хидромелиорация и окрупняването. Без това нещо всичко друго е безсмислено”, завърши Георгиев.