Жилищните кредити стават все повече и все по-евтини
Средните годишни лихви по жилищните кредити у нас продължават да падат надолу.
През месец май тази година ипотечните заеми са били договаряни при средна годишна лихва от 3.45% за кредити в левове и 3.72% за тези в евро.
За сравнение, година по-рано средната лихва по тези заеми е била 3.96% за левове и 4.32% за евро, сочат данните на Българската народна банка.
Поевтиняването на жилищните кредити върви ръка за ръка с икономическото възстановяване и раздвижването на пазара на имоти у нас. Тези фактори провокираха силен ръст в кредитирането, невиждан от близо 10 години насам.
Това потвърждават от Министерството на финансите, които в своя месечен обзор за икономиката на България отбелязват, че към края на първото тримесечие на тази година потребителското и жилищното кредитиране бележат най-високия си растеж от ноември 2009 г.
Конкретно жилищното кредитиране бележи годишен ръст от близо 10% към края на месец май тази година, сочат данните на БНБ.
Така само за една година общата сума на теглените ипотечни заеми у нас е скочила с 875.7 млн. лева до общо 9.83 млрд. лева.
Това провокира БНБ да посочи, че този темп на растеж изисква повишено внимание от страна на банките у нас, тъй като при него са „налице особености в динамиката”.
„Към момента не се отчита натрупване на цикличен системен риск в икономиката предвид наблюдаваното отрицателно отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност. Независимо от това Българска народна банка констатира, че са налице особености в динамиката на някои показатели, които изискват повишено внимание. Такива са наблюдаваното напоследък сравнително бързо нарастване на жилищните ипотечни кредити, динамиката на растежа на цените на недвижимите имоти, както и значителният дял (47%) на новоотпуснатите през 2017 г. жилищни ипотечни кредити, при които съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението е над 80%.”, посочват от Централната банка.
Лошите и преструктурираните жилищни заеми към края на месец май тази година възлизат на 1.353 млрд. лева. Спрямо година по-рано сумата намалява с 5.5% или 79.1 млн. лева.
От началото на годината обаче, лошите жилищни заеми започнаха да нарастват с доста по-висок темп от ръста при кредитирането. За първите 5 месеца на тази година лошите и преструктурирани ипотечни кредити са се увеличили с близо 14% или 164 млн. лева.
За сравнение, в края на миналата 2017 година размерът на проблемните жилищни заеми бе 1.189 млрд. лева.
Така докато делът на лошите ипотечни заеми възлизаше на 12.63% в края на миналата година, към края на месец май той вече е 13.7% от всички отпуснати кредити за жилище.
Все пак ситуацията е по-добра спрямо преди 12 месеца, тъй като към края на май миналата година делът на лошите заеми в този сегмент възлизаше на 16%.
Друг фактор, които провокира ръст в ипотечното кредитиране и раздвижване на пазара на имоти, са рекордно ниските лихви по депозитите.
Според редица анализатори хората търсят начин за постигане на по-добра доходност, поради което инвестират в недвижими имоти.
Към края на месец май тази година средните годишни лихви по депозитите за домакинства, договорени в левове, възлизат на 0.17%, докато при тези в евро достигат 0.18%.
За сравнение, преди 12 месеца средната доходност при левовите депозити бе 0.24%, а при тези договорени в евро – 0.22%.
Според банкери лихвите по депозитите са ударили дъното – нещо, което важи и за лихвите по жилищните кредити. С други думи потребителите трябва да очакват повишаване на лихвените проценти и при двата сегмента.
Ако България обаче действително започне процедура по приемане на еврото, то няма да е неоснователно да се очаква спад на лихвите по всички видове заеми.
Подобна зависимост вече се усеща при потребителските кредити, където цената на заемите в евро е приблизително два пъти по-ниска спрямо тази на кредитите в левове – средна годишна лихва от 8.26% за левове и 4.92% за заемите, договорени в евро, сочат данните на БНБ към края на месец май тази година.