В центъра на Мали, на около 90 километра на изток от Мопти, се издига драматична планина от пясъчник с високо плато отгоре и пясъчни полупустинни равнини отдолу.

Известна като Бандиагара, тя се простира на около 150 километра и се определя от ЮНЕСКО като "изключителен пейзаж от скали и пясъчни плата с красива архитектура."

Бандиагара се счита за една от най-впечатляващите характеристики на Западна Африка заради геоложките и археологическите й особености, както и заради етнологичното й значение, посочва Amusing Planet.

Мястото се появява ва лицето на земята преди поне 2000 години. От последните петстотин години е дом на етническа група, известна като Догони.

Преди да мигрират в тази област от родината си, която днес се намира в Буркина Фасо и Гана, догоните често са нападани от съседни ислямски племенни групи. Мъжете, жените и децата попадат в плен и са продавани като роби.

Около 15 век племето започва да пристига в района и да се заселва в скалите на Бандиагара, възползвайки се от естественото убежище на скалата като защита срещу потенциални нашественици.

Скалите обаче вече са обитавани от "малките червени хора", както наричат пигмеите. Тяхното племе - Телем, е построило жилищата си около основата на склоновете и издълбало погребални пещери високо на скалата.

Привидно невъзможното за достъп място на тези жилища кара догоните да вярват, че пигмеите могат да летят.

Първоначално догоните споделят дома си с талем, но скоро пигмеите изчезват. Смята се, че или са се приобщили към догонската култура, или са мигрирали в близката Буркина Фасо.

Но много от жилищата и структурите, които изоставят, оцеляват векове наред и все още могат да бъдат видени в района. Някои техни сгради - най-вече зърнохранилищата, все още се използват от догоните.

Първото догонско селище е основано в най-югозападната част на стръмната скала. С течение на времето те се преместват на север, а днес "Земята на догоните" обхваща над 400 000 хектара и включва близо триста села, разпръснати по дължината на платото Бандиагара.

Западната цивилизация не знае нищо дза това племе до началото на 30-те години на миналия, когато млад френски антрополог на име Марсел Грийоле се отправя на петнадесетгодишно изследователско пътуване в Западна Африка.

Жените-жирафи, или изчезващото племе ПадонгДългата шия е тяхната красота и проклятие

След като прекарва години сред догоните, той създава завладяваща книга, озаглавена "Разговори с Оготемели", която оспорва всички общоприети идеи за африканския манталитет и за примитивните хора като цяло.

Бандиагара и догонската култура днес привличат голям брой туристи в Мали всяка година.