Kосмическите цени на имотите в Хонконг тласкат някои от жителите на града извън закона.

Малък, но значителен, брой по-млади хора живеят в промишлени сгради, заменяйки комфорта и удобството за евтиния наем. Освен неудобствата, като вода с ръжда и периодично прекъсване на електрозахранването, има и един друг основен недостатък – да се живее в такива сгради е незаконно.

Това е риск, който 32-годишният фотограф Уа Лий е готов да поеме. Докато споделя сградата си близо до хиподрума Ша Тин със склад на компания за билкови масла и кухня, която бълва печено месо, той и съквартирантът му плащат около 11 000 хонконгски долара (1 400 долара) месечен наем, което е по-малко от половината от наемите в жилищните сгради в района.

Освен малка кухня и отделна тоалетна, апартаментът с площ от 93 кв. м има високи тавани и големи прозорци, което е необичайно по стандартите на често малките жилища в Хонконг.

“Цените на наемите в днешно време са много неприемливи,” казва Лий пред Bloomberg. “Няма как да си позволя да живея в жилищна сграда.” Друго предимство – той може да съхранява фотографското си оборудване и да прави снимки вкъщи заради голямото пространство.

Тази версия на индустриалния шик е поредния начин, по който жителите на Хонконг се опитват да се справят с най-високите цени на имотите в света. Средните цени на жилищата в града възлизат на 19.4 пъти средния годишен доход, според Demographia.

Космическите цени дадоха тласък на микроапартаментите и жилищните пространства в стил общежития. Търсенето на апартаменти с площ, по-малка от две паркоместа, скача през тази година - на фона на неумолимото повишение на цените.

Правителството разглежда 18 възможности за увеличаване на предлаганата земя в опит да ограничи ръста на цените на имотите и да избегне социалното недоволство, но разрешаването на хората да живеят в промишлени сгради не е в този списък.

Вместо това предложенията варират от възстановяването на повече земя от морето в близост до пристанище Виктория до изграждането на жилища върху терминал за контейнери.

Защо стотици граждани на Хонконг нощуват редовно в McDonald's?През последните 5 години така наречените макбежанци (McRefugees) в Хонконг нарастват внушително бързо.


“Промишлените сгради не са проектирани, за да се живее в тях,” казва Чау Куонг Уинг от Хонконгския университет. “От съображения за сигурност.”

Тези рискове излязоха на преден план, когато подобно жилище изгоря в пожар в промишлена сграда през миналата година, при което загинаха трима души. Впоследствие стана ясно, че апартаментът е бил един от 17-те на етажа на сградата.

Общо 12 000 души са живеели в промишлени сгради през 2016 г., според данни на застъпническата група Society for Community Organization. Организацията не е обновявала данните си през последните години, но очаква броят да е намалял заради засилените проверки от страна на властите.

Ако бъдат открити, собствениците на сградите и наемателите в момента просто трябва да прекратят използването на сградите за живеене, но правителството предложи въвеждането и на наказателни санкции. Ако бъде финализиран, планът може да бъде предложен за одобрение най-рано през следващата законодателна година, която започва през октомври.

Това обаче не пречи на 23-годишната Тинг Ли, която живее със своя приятел в апартамент с площ 19 кв. м в промишлена сграда в Ша Тин. Освен потенциалното им изселване от там, двойката трябва да се справя с проблеми, които жителите в Хонконг обикновено не се сблъскват.

“Водата понякога става жълта през уикендите, така че се налага да пием минерална вода,” казва тя. Електричеството периодично спира след края на работния ден, което означава, че климатиците не работят в град, който е известен с топлото си и влажно време.

“По-комфортно е да се живее в жилищни райони,” казва Ли. “Преди се будех и чувах чуруликането на птичките, а сега чувам единствено как хората идват на работа.”

Младата двойка обаче няма намерение да се мести скоро, тъй като плаща само 5 000 хонконгски долара (637 долара) месечен наем, или едва 15% от общите им доходи. Наемането на апартамент в жилищен район ще им струва 40% от общите доходи.

“Търсила съм на други места в жилищни райони, но те са прекалено скъпи,” казва тя.