Съединените щати и Китай - двете най-големи икономики в света, продължават с размяната на удари по въпроса за външната тръговия. Инвеститорите по целия свят са притеснени от създалата се ситуация и пресмятат какви ще са последствията от разразяването на пълномащабна търговска война.

Оказва се обаче, че макроикономическите ефекти от влошаването на търговските взаимоотношения между Вашингтон и Пекин може би няма да са чак толкова катастрофални, според експертите на Capital Economics, цитирани от Marketwatch.

Последното развитие по темата беше заявката на американския президент Доналд Тръмп да наложи ново повишение на митническите тарифи върху широк кръг от китайски стоки на стойност 267 милиарда долара.

Китай, от своя страна, заяви, че ще търси разрешение от Световната търговска организация за въвеждане на търговски санкции срещу САЩ във връзка с отделен спор между двете държави.

Главният икономист на Capital Economics Андрю Кенингам обаче е на мнение, че пазарните участници не би трябвало да се притесняват чак толкова много за влиянието на тази "размяна на удари". И посочва пет причини в подкрепа на своята теза.

Търговията винаги може да бъде пренасочена

Докато не започне затягане на фискалната политика, повишението на митническите тарифи не води непременно до свиване на потреблението. Обикновено подобни мерки просто пренасочват търговските потоци към други държави, но е много малко вероятно да елиминират наличното търсене.

Глобалният търговски оборот няма да се понижи

"Еластичността на търсенето на повечето китайски стоки в САЩ е сравнително ниска, което означава, че то не се влияе силно от промените в цените. А по-голямата част от американския износ за Китай може лесно да бъде пренасочен", смята Кенингам.

По думите му голяма част от санкциите, наложени от Вашингтон, се компенсират от поевтиняването на юана. Само от началото на 2018 г. щатският долар поскъпна с 5.5%, а за последните 12 месеца повишението му е със 7.5 на сто.

Износът не заема значителна дял от брутния вътрешен продукт на нито една от двете държави

Въпреки че САЩ и Китай разчитат много на външната си търговия, те не са типичните експортно ориентирани икономики, а спадат по-скоро към сравнително затворения тип, се казва още в анализа на Capital Economics.

Експортът заема дял от около 20% от БВП на Китай през 2017 г., което представлява сериозно понижение спрямо 2006 г. Тогава той е бил 36 на сто. В САЩ делът на износа е окще по-нисък и възлиза на около 12% от БВП.

Двустранните търговски взаимоотношения са още по-незначителни

Стокообменът със Съединените щати заема дял от 2.5% от брутния вътрешен продукт на Китай, а за американската икономика търговията с китайски стоки е с още по-малък дял - едва 1%.

"Дори стокооборотът между двете държави да се срине с 20% (което е повече от очакваното), "ударът" върху брутния вътрешен продукт на Китай и САЩ ще бъде съответно в размер на 0.5 и 0.2 на сто. Едва ли подобни стойности са причина за някаква паника", казва още Андрю Кенингам.

Нито в Китай, нито в САЩ инфлацията ще бъде повлияна от тези процеси

Индексът на потребителските цени е ключов индикатор за централните банкери, но той едва ли ще се промени кой знае колко под влиянието на търговските санкции. По тази причина и евентуалните промени в линията на монетарната политика в двете суперсили са малко вероятни, смятат експертите, цитирани от Marketwatch.

"Може би изглежда странно, че евентуалният търговски конфликт между двете водещи световни икономики ще има минимален макроикономически ефект. Но статистиката показва, че докато САЩ и Китай заемат общо 22% от световния стокообмен, то делът на двустранните им търговски взаимоотношения е едва 3.2 на сто", се казва в анализа на Capital Economics. Същото се случи с Shanghai Composite и с глобалния индекс на развиващите се пазари MSCI Emerging Markets Index.

Според Кенингам, протекционизмът трябва да се разпростре отвъд оста Пекин-Вашингтон, за да повлияе по-сериозно на световната търговия и на глобалния брутен вътрешен продукт.

Тези фактори до голяма степен обясняват и поведението на капиталовите пазари, които в общи линии, като изключим краткотрайните движения покрай отделни новини и изявления, не реагираха кой знае колко силно на фона на разразяващата се търговска война.

Широкият американски борсов индикатор S&P 500 отчита ръст от 8% от началото на годината, а Dow Jones Industrial Average добави над 5% за същия период.

Акциите на китайските компании пострадаха доста по-сериозно, както и тези на повечето развиващи се пазари. Хонконгският бенчмарк официално навлезе в "мечи" пазар, след като загуби над 20% от върховете, регистрирани в края на януари.