Любопитно ли ви е защо? Марк Менсън, американски писател и блогър,oбяснява в подробности.

Според проучванията му преди 80 години учените са стартирали един от най-дългосрочните и сложни проекти, ориентирани към разбирането на поведението на човека. За реализацията му са били необходими почти 50 години. Впоследствие този научен труд става определящ за психологията.

Всичко започва от идеята, че хората имат различни черти на характериte. Те се наследяват и не се променят през целия им живот. Това била идеята за личността. Проблемът бил, че безкрайното количество човешки постъпки не дало отговор на въпроса – какви наши действия са продиктувани от личностните ни особености и кои от външните условия?

За да бъде изяснено това, а също така и да бъдат посочени устойчивите черти на личността, изследователите трябвало да съставят изчерпателен списък на всички възможни човешки постъпки. След това трябвало да се проследи самото поведение – и то на доста хора, в продължение на дълго време – за да се определи кои действия са фундаментална особеност на личността и кои – на външен шум.

Почти 10 години след началото на проекта се появил психологът Раймонд Кетел. Той очертал 16 основни черти на личността, които определят цялото човешко поведение. Но с времето станало ясно, че много от тези черти може да се проявят или не в зависимост от обстоятелствата.

Петте навика на най-умните хора на планетата Някои от тях на пръв поглед са доста изморителни

Към 60-те години на 20 в. пет са стабилните характеристики на личността, които не били „компрометирани“. Това са екстровертност, откритост за нов опит, доброжелателност, добросъвестност и невротизъм. Така учените сметнали, че тези пет категории са способни да обяснят цялото човешко поведение. Трябвали още 20 години, за да се появят нови изследвания и данни, способни да потвърдят теорията.

Оттук насетне тези пет характеристики се превърнали в т.нар. черти „голямата петорка“. Те стават едни от най-известните и научнообосновани измерения в областта на психологията.

С времето „голямата петорка“ оставала относително стабилна. Тя упорито се справяла при всякакви обстоятелства. Разбира се, всяка една човешка черта частично определяла какви сте, какво правите и доколко сте добри в това, което правите.

Екстровертите например изпитват средно повече положителни емоции, имат многобройни социални връзки и така печелят повече пари.

Добросъвестните са по-здрави и живеят по-дълго.

Хората с високо ниво на невротизъм често водят емоционална борба: те се боят да не загубят работата си, да не се разведат, да не изпаднат в униние и т.н.

Любопитните хора често са креативни, обичат риска и стават политически либерали.

Хората, които са по-слабо отворени за нов опит, са политически консервативни и не обичат да експериментират (дори в леглото).

Има една черта на личността обаче, която ги превъзхожда. Това е отстъпчивостта. По-правилно е да се каже отсъствието на отстъпчивост.
С други думи – подлярщина.

Подлеците, сочи статистиката, печелят повече пари. И най-често – много повече.

Според Марк Менсън да си подъл не означава категорично, че си лош. Той смята, че светът има нужда от справедлива доза подлост. И умението да бъдеш подлец е важен житейски навик.



Под подлец той има предвид: желанието да не се харесваме на всички. Понякога съобразяването с чуждите чувства е необходимост – както за себе си, така и за общото благо. В други случаи е чиста загуба.

Как да станете подлец:

1. Вземете решение кое за вас е по-важно от чувствата на хората.
2. Научете се да бъдете истински лоши

Много хора, които са твърде добри, смятат, че са добри, тъй като много се грижат за чувствата на другите. Те говорят за себе си така: „Никога не мога да кажа това, защото той ще се почувства зле“. Те се лъжат. Мислят, че са алтруисти, а не са.

Как да се избавим от завистта? Нормално е да я изпитваме понякога

Те не искат да кажат нещата право в очите, тъй като самите те ще се почувстват зле. Тяхната симпатия към другите е инструмент, който ги удържа. Те не нараняват другите, за да не нараняват себе си.

3. Бъдете болезнено честни

Случвало ви се е да искате да кажете нещо, но да премълчите, нали? Защото се съобразявате с нещо или някого. Впоследствие усещате у себе си напрежението. Отново и отново се връщате към мисълта – да кажете или не.

Създайте си това ново правило: ако има нещо неудобно, важно е да го кажете. Не мислете по въпроса. Просто повярвайте в този подход. Съвсем скоро хората ще ви благодарят, че имате смелостта да говорите нещата такива, каквито са.