Защо не си струва да давате пари назаем на роднини и познати?
От време на време приятели или роднини искат пари назаем. Как трябва да подхождате в такива случаи?
Внимавайте.
През годините стотици хора са ме молили за пари назаем - от 50 долара до десетки хиляди. Давал съм пари назаем само в два от тези случаи, казва пред MarketWatch Джаред Дилиън, бивш ръководител на отдела за търговия с борсово търгувани фондове в Lehman Brothers.
При даването на пари назаем се появяват много лоши чувства, когато те не бъдат върнати. Това унижощава отношeнията между хората. Случва се постоянно.
Ако в крайна сметка решите да заемете пари, начислявайте голяма лихва. Този човек иска да вземе пари от вас, защото вече е използвал всички свои останали опции.
Отговорът е не
Отговорът на въпроса “Мога ли да взема пари назаем?” трябва почти винаги да е не. Има няколко ситуации, в които отговорът е да.
1. Когато количеството е достатъчно малко, така че ако парите евентуално не бъдат върнати, това да не навреди на отношенията ви.
Тази сума варира от човек до човек. На някои хора няма да им липсват няколко хиляди. Други пък се вбесяват от невърната петдесетачка. Абсолютно зависи от човека.
Ето какъв е ключът: Ако заемете пари на приятел или на роднина, трябва да ги отпишете веднага. Трябва да смятате, че няма да бъдат върнати. Трябва да считате заема за подарък. Трябва да приемете, че никога повече няма да видите тези пари.
Ако нямате проблем с това, че никога повече няма да видите тези пари и сте на 100% сигурни, че това няма да навреди на отноешенията ви с другия човек, тогава действайте и заемете тези пари.
Това е основната причина, поради която не давам пари назаем, казва Дилиън. Не защото обичам да спестявам, а защото отпускането на заеми между приятели и познати унищожава отношенията между тях.
Ето нещо друго: Дори и ако аз не се държа странно, човекът, взел парите назаем, може да се държи странно. Той ще се държи странно, ако не може да ви ги върне. Ще ви избягва като чума.
И така, като цяло ,никога не го правете.
Всяка правило обаче съществува, за да се нарушава. Ако нарушите това правило:
2. Начислявайте лихва.
Начислявайте голяма лихва. Този човек ви моли за заем, защото е използвал всички свои други опции. Банковата му сметка е празна. Кредитните му карти са занулени. Преобърнал е всеки друг камък и вие сте последната му опция.
Таксувайте го със 100% годишна лихва или повече.
Първо, тук става въпрос за здрав разум. Ако банките смятат, че този човек представлява кредитен риск, тогава той или тя заслужава по-голяма лихва. Компаниите за бързи кредити често отпускат средства срещу трицифрени лихви.
Вие би тряблвало да правите същото. Ако ще правите нещо наистина глупаво, по-добре да изкарате пари от него.
Ако кредитът не е наличен на друго място, тогава цената му наистина няма значение. Имате морални колебания да облагате с лихва близки и познати? Парите си имат своя цена. Не бъдете изостанали.
Общото правило е:
a. Приемете, че заемът, който давате е подарък.
b. Но се преструвайте, че не е.
Какво става, ако не ви върнат парите?
Времето за разплата е дошло и е отминало, но вие така и не сте си получили парите. Как да се държите в подобна ситуация? Да подпалите ли телефона на длъжника? Да наемете ли частен детектив? Можете да сте сигурни, че длъжникът знае, че ви дължи пари. Той или тя знае къде да ви намери.
Оставете нещата така. Ако сте последвали стъпка едно, вероятно вече сте отписали заема. Така че няма смисъл да предприемате нищо. Дори и ако обаче сте отписали този заем и двамата знаете, че има дълг, който не е върнат.
Всъщност, аз по-лесно давам по-големи суми назаем, отколкото по-малки суми. Нямам време за типовете, които искат да ви вземат петдесетачка и след това да “забравят”, казва Дилън.
Това ни довежда до правило номер три. Това също така е основен принцип в живота на Дилиън.
3. Няма благотворителност — само инвестиция.
Когато давате пари за благотворителност, не очаквате нищо насреща. Когато инвестирате, очаквате нещо в замяна.
Това нещо може да е някаква психологическа награда. В моя случай наскоро бе, че спасих живота на няколко котки, казва Дилиън. Това е инвестиция.
Или пък да видите приятеля си как си стъпва на краката и води пълноценен живот. Това също е инвестиция. Някъде дълбоко в себе си вие осъзнавате разликата между благотворителност и инвестиция.
Затова аз не давам. Аз инвестирам. Което е основната причина, поради която съм отпуснал заем в 2 от 100 случая. Не смятам, че много хора са добра инвестиция. Ако някой е добра инвестиция, той ще ви покаже своите добродетели, а не недостатъци.
Той ще каже: “Трябва да инвестираш в мен, защото съм страхотен и ще ти върна парите.” А не: „Нямам късмет и съм неудачник.” Представете си, че сте капиталист (какъвто сте). Инвестирайте в този тип.
Повечето хора обикновено бъркат в това, че дават пари назаем, когато всъщност това е благотворителност. А когато очакват нещо в замяна, тогава се появява негодуванието.