Юг Маркет: Икономиката на България има по-добри перспективи от ЕС

Екипът ни се среща с представители на Юг Маркет и Юг Маркет Фонд Мениджмънт. Вижте какво споделиха те, както за 20-годишната си история, така и за повишаването на финансовата култура у нас.

Защо повече от 10 г. след кризата интересът към българския капиталов пазар така и не успя да се възстанови?

Пламен Георгиев, изпълнителен директор на инвестиционен посредник „Юг Маркет“ АД: След еуфорията от влизането на България в Европейския съюз и покупките на български акции от чуждестранни инвеститори през 2006 и 2007 г. нашият капиталов пазар преживя срива от 2008 г. , от който и до момента вече 10 г. не се е възстановил. Липсата на по-голям брой качествени емитенти, отсъствието на външни инвеститори, ниската ликвидност на пазара са част от причините. Едни от най-активните участници, търгуващи на БФБ – спекулантите, започнаха да губят интерсес поради ниската ликвидност и високите спредове между цена купува и продава, което затруднява активната търговия. Доходността на акциите, които се търгуват на нашия пазар явно не устройва и масовия инвеститор, предпочитащ сигурността в банките и реалната доходност от инвестицията в недвижим имот. Недоверието в мажоритарните собственици на по-голяма част от публичните компании допълнително отдалечава желаещите от подобен тип инвестиции.

„Юг Маркет“ е един от най-големите инвестиционни посредници в страната с над 20–годишна история. Какви са очакванията ви за следващите 10 г.? Ще започнат ли българите да инвестират все повече във взаимни фондове за сметка на депозити и имоти?

Пламен Георгиев: Не можем да се похвалим с това, че сме от най-големите посредници в страната. Екипът ни обаче се старае да дава всичко от себе си и да предоставя услугите, за които сме лицензирани. За разлика от София, където са ситуирани всички финансови институции и централи на дружества от финансовия сектор, полагаме по-големи усилия да сме конкурентоспособни на пазара. Независимо от факта че сме със седалище в Пловдив, вече 21 г. инвестиционният посредник и 13 г. управляващото дружество сме на разположение на нашите клиенти и успяваме да сме на челните позиции по определни критерии. За да сме в крак със съвременните технологии и да отговаряме на очакванията на нашите клиенти, благодарение на колегите ни от софийския офис сме на финала на разработването на версия за търговия на БФБ през мобилни устойства.

Би било трудно да предскажем отсега какво ще се случи в близките 10 г. , но ще продължаваме да работим със същия ентусиазъм и да управляваме по най-добрия начин активите на нашите клиенти. Традиционно в българина е заложено да инвестира в недвижими имоти и депозити, но интересът със сигурност ще се засили, ако доходността на фондовете е положителна и стабилна за по-дълъг период от време. Разбира се, с увеличаване на доходите и спестяванията, хората биха диверсифицирали своите инвестиции и част от тях вложили и във взаимни фондове.

Какво могат да направят посредниците за повишаването на финансовата култура у нас?

Валентина Тончева, изпълнителен директор на Управляващо дружество Юг Маркет Фонд Мениджмънт и прокурист на Юг Маркет: Ние като инвестиционен посредник ежедневно се грижим за повишаване на финансовата култура на населението. Дори нормативно сме задължени преди предоставяне на дадена инвестиционна услуга да запознаем клиента с естеството на финансовия инструмент, какви права му дава, какви са конкретните рискове, свързани с този инструмент.

Друго, което инвестиционните посредници и управляващите дружества биха могли да направят, за да подобрят инвестиционната култура в България, е да организират и участват в различни финансови форуми и безплатни обучения, с цел да се популяризират продуктите и услугите, които предоставят. По този начин хората ще се информират за алтернативни на банковите депозити начини за вложение на свободните си парични средства.

В каква посока очаквате да повлияе случващото се в световен мащаб на българския капиталов пазар през 2019 г. ?

Д-р Александър Апостолов*, Портфолио мениджър на Управляващо дружество „Юг Маркет Фонд Мениджмънт“

В световен мащаб прави впечатление, че през последните 12-18 месеца заплахите пред световната финансова система все повече нарастват, като цената на рисковите активи се увеличава по начин, напомнящ годините преди финансовата криза. Финансовата уязвимост, която се натрупа през годините на изключително ниски лихвени проценти, е все по-близо да предизвика трудности по пътя напред и да постави растежа на редица ключови икономики под натиск.

В същото време значим брой активи са надценени, а стойността на акциите е завишена спрямо основните цени по света (особено в САЩ). Станахме свидетели как волатилността, без ясно изразен тренд, също нарастна в глобален план за значителен период от време.

Резюмирайки, от гледна точка на причинно-следствената връзка относно основните фактори, допринесли за засилването на напрежението на международните финансови пазари (рефлектирайки като спад на БФБ), през изминалата година са няколко и могат да се обобщят като чисто политически, но със силно отражение върху реалната икономика, а именно:

Тези проблеми се пренесоха с пълна сила и през настоящата година и все повече тежат. Пълната липса на корелация на БФБ с възхода на световните индекси през последните 10 години е очевидна, като причините са комплексни. Въпреки това при по-дългосрочна корекция на международните пазари БФБ вероятно ще ги последва, макар и с времеви лаг от 6-9 месеца.

В локален план, анализирайки средносрочната бюджетна прогноза за периода до 2020 г., описана в “Макроикономическите перспективи” на Министерството на Финансите, се наблюдават положителните данни за развитието на националната икономика за изминалата година, както и добри перспективи за настоящата - при определянето на хоризонтите за развитието на политиките.

Видно е, че БВП расте номинално с по около 4.5 млрд. лв. на година, докато реалният растеж се движи в границите на 3.1 – 3.2%.

На фона на прогнозата за растежа на Европейската икономика от 1.8 – 1.9 % за същия период, икономиката на България има значително по-добри перспективи.

Прогнозните числа в анализа показват, че инфлацията вероятно ще се увеличи в границите на 1.7 – 1.8% през 2019-2020 г.

Може да се каже, че на този етап се наблюдава слабо корелативно съотношение между БФБ и световните фондови пазари.

Въпреки, че не предвиждаме глобална рецесия в нашия основен анализ за развитието на пазарите (през настоящата година), отчитаме широк спектър от фактори, които могат да бъдат причината за глобален спад на финансовите активи, най-общо:

Нашите очаквания за 2019 година са растеж в еврозоната с умерен темп от около 1.5% през 2019 г., което е малко над очакванията, след по-слабата минала година.

Считаме, че от съществено значение за бъдещите резултати на управляваните от нас портфейли ще бъдат избирането на висококачествени и ликвидни финансови инструменти, избягването на концентрация в активи със съществен кредитен и регулаторен риск, скъпа пазарна оценка, такива които са зависими в голяма степен от етапа на икономическия цикъл, както и такива които имат висока задлъжнялост и негативна експозиция спрямо покачване на краткосрочните лихвени нива.

В хода на ребалансиране през изминалата една година запазихме перспективните акции на БФБ с ниска корелация с основния индекс SOFIX, за да редуцираме дълготрайния спад и същото време да запазим потенциала за растеж, като в същото време не до там перспективните такива и тези с висока бета коефициент, заменихме с активи с пасивна доходност и ниски транзакционни разходи - генерирана предимно международни деривативни инструменти с месечно/тримесечно изплащане на дивидентите и гарантирана цена на обратно изкупуване. Към настоящият момент структурата на портфейлите на нива, които считаме за адекватни съобразно пазарната среда - с цел да защитим активите на нашите инвеститори, като в същото време оставаме гъвкави по отношение на пазарната среда.

Как приемате идеята за съживяване на т. нар. "спящи акции" от масовата приватизация?

Ангел Димитров, брокер при инвестиционен посредник „ЮГ МАРКЕТ“ АД: С предприетата инициатива, Министерство на финансите и Централен депозитар целят да:

Предстои да видим доколко ще бъдат постигнати така поставените цели, някои от които са доста спорни и твърде вероятно ще бъдат загърбени при очертаване на крайния вариант на Концепцията, като по конкретно, предпочетения колективен интерес посредством вливане на средства от непотърсени дялове в Сребърния фонд.

По интересен е въпросът със създаването на нов институционален инвеститор, който ще промени съществено акционерната структура в някои публични компании и би следвало да очакваме ответна реакция от мажоритарните акционери в тях.

За голяма част от листнатите компании публичността е твърде неясен и нежелан статут, практиките на добро корпоративно управление са брутално потъпквани. Част от бившите приватизационни фондове, които след на края процеса по масова приватизация придобиха публичност и бяха регистрирани за търговия на Българска фондова борса са контролирани и управлявани от акционери с дял от под 50% от капитала, голяма част от тях притежават по около 30%. Неактивността на миноритарните акционери със сметки в регистър А на ЦД, превърна тези мажоритарни собственици в много случаи в еднолични такива или управляващи дружествата само в свой интерес, заобикалящи и в много случай откровено незачитащи правата на миноритарните акционери.

Създаването на инвестиционен фонд, в който ще влязат „спящите акции” в публични компании, придобити от масовата приватизация прави тези мажоритарни собственици притеснени за това да запазят контрола си. Този фонд в отделни случаи ще може да придобие значителен дял от капитала на някои бивши приватизационни фондове, които са с широка акционерна структура. Вече се наблюдава реакцията. Първоначално през лобистки организации се изразяват остри мнения против идеята на МФ за „спящите акции”. При някои дружества се стартират увеличения на капитала при цени над пазарните, (повечето от тези дружества са неликвидни нямат пазарноопределена цена) което прави участието на миноритарните акционери неатрактивно и следователно, техния дял намалява. Основната цел е да се увеличи дела на основните акционери, така че да не загубят впоследствие контрол. Би следвало да се очаква в следващата година такива увеличения на капитала в подобни дружества, с цел размиване на собствеността на миноритарните акционери и потенциалния дял, който би притежавал инвестиционният фонд, създаден от „спящите акции”. През годините тези лошо управлявани дружества подкопаваха доверието на инвеститорите и сделки с техни акции се сключват много рядко, за голяма част от тях изобщо липсва котировки купува на борсата. В последните месеци се наблюдава активизиране по тези позиции и наличие на оферти купува, твърде вероятно, търсене осигурено индиректно от мажоритарнита акционери, които се опитват да увеличат дела си, защото впоследствие това може да се окаже доста по-трудно. Това е интересен знак и все пак някаква възможност за миноритарните акционери да монетизират инвестицията си, която до момента не е носила доход.

В крайна сметка процесът по реализиране на Концепцията стартира, ще е свързан с широка информационна кампания, с обсъждания от заинтересованите лица и участниците на капиталовия пазар, законодателни промени и след по-дълъг период ще можем да оценим положителните и отрицателните ефекти.