Криптовалутата на JP Morgan – иновация или маркетинг?
Светът на банковите услуги и блокчейн технологиите бе разстърсен през миналия месец от съобщението на американската финансова институция JP Morgan Chase, че създава своя собствена виртуална валута.
Това е рядък ход от толкова голяма банкова институция, който развълнува привържениците на иноватините финансови технологии. Дали обаче това вълнение е оправдано?
Детайлите около криптовалутата на JP Morgan, както при повечето блокчейн проекти, не са в особено изобилие.
Преди няколко години редица банки стартираха свои блокчейн проекти, движени от желанието си да са едни от първите, които имплементират услуги на база новата технология.
Развитието на банковите блокчейн платежни канали обаче върви с по-бавни темпове спрямо очаваното, което повдига въпроси дали инициативата на JP Morgan идва в правилния момент, пише CoinDesk.
На пръв поглед разработката на JPM Coin е вълнуваща, тъй като това е основен играч на Wall Streеt, а изпълнителният директор на институцията е известен с критичните си изказвания по адрес на виртуалните валути.
Така изненадващото обявление на банката демонстрира силни сигнали, че линията между пазара на криптовалутите и традиционните финансови инстрируции започва да се размива.
Въпреки това, реалността е доста по-сложна.
Това, което JP Morgan постигнаха, засега е по-скоро маркетингов ход, отколкото технологична иновация. За да разберем защо, трябва да обясним главните цели и ползи от така наречените стейбълкойни, каквото всъщност представлява JPM Coin.
Какво, как и защо?
Стейбълкойнът на JP Morgan се опитва да отговори на два основни проблема, съществуващи на финансовите пазари: скъпият и нефективен процес по сетълмент и волатилността, която е основният риск, когато държите парите си под формата на криптовалути.
Сетълментът е процесът по окончателното прехвърляне на средства между участници в платежен процес, когато плащането между банките е действително завършено. На капиталовите пазари този процес е ключов при закупуването на акции, облигации или деривати.
Това се вижда от данните на базираната в Ню Йорк клирингова и сетълмент компания Depository Trust & Clearing Corporation, която на година урежда парични трансфери за 1.6 квадралиона долара. В наши дни сетълментът е скъп бизнес по много причини.
Първо, плащанията рядко се случват в реално време, което означава, че в много случаи средствата, които се трансферират, не са действително достъпни до преди края на деня.
В някои случаи парите не са достъпни дори в по-дълъг период – няколко дни.
Когато милиарди долари не могат да бъдат вкарани в оборот поради срока по окончателното приключване на платежния процес, се получава казус, водещ до загуба на ликвидност.
Например процесът по тансфер при синдикираните търговски заеми в САЩ може да отнеме до 7 дни, за да бъде уреден.
Предизвикателствата пред операциите по сетълмент стават дори още по-сложни, когато посредници са международни банки с глобални операции.
Големи международни банки могат едновременно да са в кредит към контрагента в една държава и в дълг за същата сума към същия контрагент в друга, различна от първата, държава.
Така, най-просто казано, банките изпадат в ситуацията, в която в рамките на дни губят ликвидност, докато паричният трансфер не бъде уреден окончателно.
Освен това, поддържането на налични средства в отделни страни, необходими за уреждането на паричния трансфер, понякога може да бъде скъпо, тъй като тези пари се държат в резерв.
Банките възприемат модела на казиното
Блокчейн технологията предлага възможност за свиване на времето и разходите, необходими за сетълмент, като позволява на банките да уреждат паричните трансфери в рамките на деня (или по-дълго, когато говорим за ценни книжа). Това става чрез окончателно уреждане на трансфера посредством дигитални пари.
Въпросните дигитални пари често са наричани „сетълмент койн“. Добър аналог на тяхната функция са чиповете за залагане в хазартната индустрия.
В Лас Вегас големите казина имат споразумение да зачитат взаимно чиповете си. Така даден потребител може да използва или да осребри чипове от едно казино в друго конкурентно такова.
В случая на финансовите институции, чиповете са дигиталните пари под формата на „сетълмент койн“.
Вместо да се разплащат помежду си в края на деня, балансът по кредит и дебит се поддържа в реално време чрез тези дигитални пари, които се разпределят между банките при всеки паричен трансфер. Така във всеки момент всяка банка може да обърне тази дигитални пари в истинска валута.
Ползите от цялото това начинание са свръзани с увеличаване на ефективноста, свиване на разходите и по-висока ликвидност, което с други думи означава, че банките могат да вкарат парите си в оборот много по-бързо, което позволява да печелят повече пари.
Подобна инициатива на име Utility Settlement Coin, която е иновация, подкрепена от UBS, пести на индустрията годишно между 65 млн. долара и 80 млн. долара.
Бичът на виртуалните пари
Един от проблемите на виртуалните пари е огромната волатилност – бързината, с която криптовалутите могат да се обменят във фиатни пари не отговоря на търсенето в реално време и пазарните събития.
Биткойнът е пословичен пример за волатилност, достигайки до цена от близо 20 хил. долара, само за да се срине до ниво от около 3 хил. долара в рамките на година.
Това прави задържането на пари в дигитални активи рисковано начинание, поради което банките нямат почти никакъв апетит към подобни решения.
Така на сцената излиза така нареченият стейбълкойн, който представялва механизъм, в който дигиталните пари са „фиксирани“ към стойността на даден актив. Например, стейбълкойните, които са фиксирани към щатския долар, винаги могат да бъдат обърнати във фиатни пари в курс едно към едно - един стейбълкойн = един щатски долар.
Този механизъм обаче също не е безпроблемен. Стебълбълкойнът може да ъде обвързан, сако ако зад него има значителни активи и резерви. С други думи, с достатъчно финансова мощ, стейбълкойнът може да бъде пробит.
Освен това концепцията на този механизъм започна живота си със скандал, тъй като за проекта Tether се смята, че не разполага с финансовите резерви, които твърди, че има.
Сглобяване на пъзела
Стейбълкойнът на JP Morgan свързва точките между аспектите на сетълмента и управлението на волатилността, осигурявайки дигитални пари, които могат да се използват и осребряват при стабилен курс.
Въпреки че това звучи като значително постижение, стейбълкойнът на JP Morgan реално може да се използва само в рамките на системата на самата банка. Ако трябва да използваме горепосочения пример с Лас Вегас, тези чиповете могат да се използват използват само и единствено в казиното, което ги издава, а не в рамките на всички казина в Лас Вегас.
Така това, вместо да бъде иновация, реално представлява старата технология, маскирана като нещо ново.
Все пак творението на JP Morgan не трябва да бъде принизявано. Всяка блокчейн инициатива, презназначена за финансовия сектор, трябва да бъде аплодирана, тъй като в този сектор все още се използват технологии от миналия век.
Поради което инициативата на JP Morgan би следвало да се разглежда като нещо позитивно и сигнал за желание на финансовия свят да върви ръка за ръка с развитието на новите технологии.