Тези малки насекоми могат да струват 625 млн. долара на Швеция
Горските пожари, които вилняха в Швеция през миналата година, не са единственото предизвикателство, с което компаниите за дърбодобив трябва да се справят.
Редом до климатичните промени, които правят летата по-топли и сухи, из горите върлува един доста по-дребен по размер, но криещ огромна опасност, причинител на проблеми.
Европейският корояд, или по-известен с името си корояд типограф, достига на размери 4 милиметра. Няколко представители на този вид се побират на върха на човешки пръст.
Въпреки миниатюрните си размери, короядът е повредил повече дървесина през миналата година, отколкото горските пожари, ударили Швеция.
Проблемите изглежда тепърва ще стават все по-големи, тъй като насекомото вирее в топло и сухо време.
От Шведската горска агенция изчисляват, че при най-лошия вариант короядът ще унищожи 12.5 млн. кубични метра дървесина през тази година, причинявайки вреди на стойност 625 млн. долара, предава Bloomberg. Това се равнява на около 15% от дърводобива в страната.
Ако тазгодишната ситуация повтори миналогодишната, то властите прогнозират, че най-вероятно короядът ще увреди между 3 и 4 млн. кубични метра дървесина.
Притесненията нарасват все повече с усещането на ефектите от глобалното затопляне. Необикновено меката зима превръща някога заледените гори в местност, трудна за прреход, в която 25-тонните превозни камиони затъват с лекота.
Топлите лета пък засилват риска от пожари, които през миналата година принудиха редица компании временно да прекратят операции, докато Швеция бе принудена да потърси помощ от страните-членки на Европейския съюз в борбата си с огъня.
Въпреки че короядът типограф е стар познайник, в наши дни той представлява все по-голяма опасност, тъй като глобалното затопляне отслабва есетсвената защита на природата срещу паразити.
Освен всичко друго, вредителите изглежда имат апетит за най-скъпата дървесина – тази, която се добива от дървета на възраст между 40 и 100 години.
Шведската горска агенция е създала кризисна група заедно с индустрията, за да се бори със заплахата. Ключът е идентифицирането на опасността, отсичане на повредените дървета, преди насекомото да започне да се размножава през пролетта.
Някои компании дори използват изкуствен интелект, алгоритми и сателитни фотографии, за да проследяват къде атакуват насекомите.
Но дори когато всички мерки са взети, те могат да контролират едва около 25-30% от риска за по-нататъчно разпространение, посочва Торнйорн Елофсон, регионален мениджър на Holmen Skog AB. Останалото зависи от времето, добавя той.
Причината за интензивните атаки през миналата година бе сухата кора, тъй като гората разчита на дъжда, за да се развива и да се пази от вредители, става ясно от думите на Елофсон.
Преди да се пристъпи към отсичане, смърчовете се чакат 50 години. По време на този период топлото и сухо време, наблюдавано през миналата година, може да стане новата нормалост, смята Гунар Исаксон, еколог в горската агенция.
Той съветва собствениците на гори да започнат да планират залесяване с други видове дървета с цел диверсификация.
Това ще остави дървоядите без любимите им иглолистни дървета, но върви ръка за ръка с рисковете от изкуствената промяна на естествената природна среда в Швеция.