През 2018 г. Интернет отбеляза поредната важна крачка в своето развитие. Броят на хората, които използват някаква връзка с Мрежата, за първи път надхвърли този на "офлайн" населението.

Оказва се обаче, че това, което движи технологичния напредък, не са практичните подбуди, възможностите за бизнес и професионална квалификация.

Все повече хора, особено в развиващите се държави, си купуват мобилни устройства с единственото намерение да се забавляват, да играят видеоигри, да се снимат или да чатят със своите близки, пише The Economist.

Включването на втората половина от човечеството в групата на интернет ползвателите вероятно няма да се случи толкова бързо и темповете на растеж ще се забавят. През следващите 7 години се очакват малко над 700 милиона нови потребители, или два пъти по-малко от тези, които са се присъединили през последните 7 години.

Но въпреки това броят им е внушителен, а вероятността някое от децата, родени в наши дни, да няма достъп до интернет като тийнейджър е минимален.

Този бъдещ растеж ще дойде почти изцяло от развиващите се държави. Жителите на над 80% от развитите страни (около 1 милиард души) вече са свързани с онлайн пространството. В Китай техният дял е малко под 60%.

Но в останалата част на планетата интернет потребителите заемат едва 39% от общото население на своите държави. Именно оттам се очаква да дойде растежът на интернет - следващият 1 милиард потребители, както и по-следващият.

По данни на индийския телекомуникационен регулатор броят на абонатите, ползващи мобилен интернет, се е удвоил от края на 2016 до края на 2018 г. В момента индийците, които използват мобилни устройства за връзка с Мрежата, са над 500 милиона.

Но освен количествените показатели, новите "обитатели" на интернет пространството ще изменят коренно и неговия характер, пише изданието.

Втората "генерация" интернет потребители вероятно ще говорят езици, различни от английски и мандарин, и няма да имат предишен опит в боравенето с други дигитални медии. Освен това ще използват почти изцяло мобилни устройства.

Една от причините за това е технологичният напредък и поевтиняването на хардуера. Най-евтините смартфони в днешно време разполагат с повече производителност и повече екстри от първия iPhone, който излезе на пазара през 2007 г. А цената им е около 10% от неговата.

Но жителите на по-бедните държави не си купуват телефони заради по-добрия процесор или камерата с малко повече "пиксели". Това, което ги кара да се включват в Мрежата, са приложенията - видеосъдържанието, чатовете и платформите за споделяне. Мобилният интернет днес е много по-ефективен в предоставянето на този тип услуги, отколкото преди 10 години.

Хората искат да имат връзка с близките си, да изразяват мнението си в публичното пространство и най-вече да се забавляват. Независимо от своя социален или икономически статус. Тази тенденция се наблюдава в развитите държави и няма причина да не се мултиплицира и в Третия свят.

Доскоро повечето експерти и организации, които се занимават с подобряването на интернет достъпа в по-бедните държави, цитираха предимно практични аргументи за ползите от това.

Техноголичните гиганти убеждаваха държавните институции и акционерите си, че с разширяването на интернет покритието бедните хора ще могат по-бързо и по-лесно да се измъкнат от капана на мизерията; че фермерите ще използват Мрежата, за да направят производството си по-ефективно и да следят в реално време условията на световните пазари; че жените ще имат шанс да подобрят квалификацията си, да научат повече за семейното планиране и да се включат в икономическите процеси; че образованието ще премине на следващото ниво и от примитивните класни стаи ще се пренесе в дигиталната ера.

Оказва се обаче, че за самите потребители нещата съвсем не изглеждат по този начин. Проучванията в световен мащаб показват, че когато става въпрос за онлайн преживявания, забавлението е с предимство пред работата.

Когато в Бразилия бяха отворени хиляди субсидирани от държавата "интернет кафета", те моментално се превърнаха в хит. Интернет покритието в бедните квартали се повиши до над 60%. Хората обаче ги посещаваха не за да придобиват нови знания и умения, а за да гледат филми и да играят компютърни игри.

В някои африкански държави компании, като Fаcebook и Wikipedia, предлагат определени услуги безплатно. Ако потребителите използват техните приложения, те не плащат за трансфера на данните.

Оказва се обаче, че тези промоционални пакети се използват предимно за гледане на "пиратски" филми и чатове. Едва 17% от потребителите са използвали достъпа до интернет за посещаване на онлайн курсове или други опции за повишаване на професионалната си квалификация.

Тенденцията се очертава най-ясно на индийския пазар. Младите хора използват мобилните си устройства основно за комуникация в WhatsApp, Instagram и Facebook, както и за гледане на видеа в YouTube и китайската социална мрежа TikTok. Повечето индийци признават, че използват интернет предимно, за да "убиват времето" и за развлечение.

Как порното се превърна в двигател на технологичния прогрес?Филмите за възрастни са индустрия за милиарди долари, а според много хора - основен двигател за развитието на интернет

Трендът на развлекателната същност на интернет се потвърждава и от статистиката в глобален мащаб. По-голямата част от 25-те най-сваляни приложения в хранилищата на Google Play и App Store са игри. Тази година и Google, и Apple стартираха нови платени услуги за "геймърите".

Tencent се превърна в един от водещите китайски технологични гиганти благодарение на игрите. Facebook се превърна в една от най-скъпите компании в световната история, осигурявайки на милиарди хора възможност да "убиват времето".

Това важи както за бедните, така и за богатите. Разликите се крият в бизнес модела, който интернет гигантите прилагат към съответната аудитория. Ако потребителите на дадено приложение са заможни, компаниите "продават" тяхното внимание на рекламодателите, които ще им предлагат различни стоки и услуги. Ако пък са бедни, ги карат да плащат минимални суми за присъствието си в Мрежата.

Но по всичко личи, че бизнесът все още не е намерил най-ефективния начин да "капитализира" интернет присъствието на жителите на Третия свят. 46% от приходите на Google идват от САЩ, 6% - от останалите държави в Северна и Южна Америка и 15% - от Азия.

Един потребител на Facebook от САЩ носи на компанията 12 пъти повече приходи от този в Азия. Но над 90% от очаквания ръст на потребитерите на социалната мрежа, създадена от Марк Закърбърг, през следващите четири години се очаква да дойде именно от Югоизточна Азия, Латинска Америка, Близкия Изток и Африка.

Технологичните компании търсят начини да продават все повече стоки и услуги на хората от тези региони, но за целта са изправени пред сериозно предизвикателство - да променят изцяло маркетинговия си модел. Google, с чиято операционна система Android работят 86% от всички смартфони по света, се опитва да разработва все повече продукти, които са предназначени за Мумбай, а не за Сан Франциско.

"Екстрите", които имат висока стойност за потребителите в развиващите се страни, могат да изглеждат безполезни или безмислени за западняците. В Индия, например, в годините преди "интернет революцията" стотици хиляди хора си плащаха за различни мелодии, които да звучат вместо сигнала "свободно" на телефона им, когато някой им звъни.

Общите приходи на мобилните оператори от тази услуга възлизат на 82 милиарда рупии (над 1 милиард евро) за трите години от 2010 до 2012.

Желанието на хората да плащат за музика, която те самите никога няма да чуят, е начин за себеизразяване и подчертаване на персоналната идентичност. Всичко това се пренася и в Мрежата - с графичните "теми", които можете да свалите на мобилния си телефон, с възможността за платени поздрави и музикални съобщения в чат платформите. Създават се бизнес модели, които разчитат на дребни трансакции, но в огромен мащаб.

Индийци плащат на румънски врачки за любовни магии по FacebookРумънските врачки използват социалните мрежи, за да разширяват бизнеса си

Забавлението, комуникацията и себеизразяването винаги вървят "ръка за ръка", показват още маркетинговите проучвания, цитирани от The Economist. Повечето индийски домакинства, например, разполагат с един-единствен телевизор, който се споделя от цялата фамилия.

Смартфоните предлагат безценната опция да гледаш това, което си искаш, а не това, което е избрала баба ти. Социалните мрежи и онлайн приложенията осигуряват усещане за лично пространство - нещо, което липсва на много от младите хора в малките села и градове в развиващите се държави.

И докато на запад все повече хора негодуват срещу нахлуването на технологичните корпорации в личния живот и срещу монопола им в съхранението и обработката на тази информация, жителите на Третия свят за първи път получават възможността да комуникират и да изразяват себе си извън критичния поглед на по-възрастните си роднини и съседи.

В Азия и Близкия изток онлайн приложенията отварят вратата към "забранения свят" на романтиката, в който запознанствата и флиртът са възможни, независимо от съществуващите социални догми и ограничения.

Интернет дава възможност на хората, които вероятно никога няма да могат да пътуват извън родното си място, да си намерят приятели от целия свят. А на тези, които напускат родината си, за да намерят препитание и по-добър живот - да не губят връзката със своите близки.

В крайна сметка, осигуряването на достъп до онлайн забавления и възможността да се изразяваш свободно пред целия свят, вероятно ще доведат до драстично подобряване на качеството на живота в развиващите се страни, пише още The Economist.

Със сигурност те носят със себе си и значителни рискове, като политизирането на социалните платформи. Те вече бяха нагледно демонстрирани в развитите западни държави. Но освен рисковете, бедните и богатите ще могат все по-лесно да споделят помежду си и своите преживявания.

И в САЩ, и в Замбия все повече хора ще правят едни и същи неща - ще чатят в WhatsAp, ще разглеждат снимки в Instagram, ще гледат видеа в YouTube и ще "убиват времето" в TikTok. И може би ще бъдат малко по-щастливи.