Френските милиардери, които публично обещаха да дарят стотици милиони за възстановяването на опожарената катедрала Нотр Дам в Париж, все още не са превели нито стотинка, разкриват представители на църквата и бизнеса, предава Bloomberg.

Вместо това основно американски и френски граждани, посредством благотворителни фондации, са отговорни за първото дарение, което покрива разходите за възнаграждения на 150 работници, които работят по катедралатa, откакто пожар унищожи покрива й в средата на април тази година.

През този месец те дариха общо 3.6 млн. евро (4 млн. долара), което е и първият превод от частни дарители.

„Големите дарители не са платили. Нито цент”, казва Андре Фино, представител на пресцентъра на Нотр Дам. „Те искат да знаят за какво точно ще се използват техните пари, както и да дават съгласието си за дейностите, преди да ги превеждат, а не просто да плащат заплатите на служителите”, посочва той.

Близо 1 млрд. долара бяха обещани от най-богатите и влиятелни френски семейства и компании в часовете и дните след пожара. За страничните наблюдатели ситуацията наподобяваше наддаване между милиардери.

Това провокира критики от страна на обществото. Според мнозина, богаташите не желаят да помогнат, а по-скоро да угодят на суетата си, като се увековечат в легендарната фасада на катедралата. Чуха се и обвинения, че богаташите ще се възползват от щедри данъчни облекчения в резултат на дарението.

Франсоа Пино и неговата холдингова компания Artemis - собственик на конгломерата Kering, който притежава марките Gucci и Saint Laurent, обеща да дари 100 млн. евро, а Патрик Пуяне, изпълнителен директор на петролната компания Total, заяви, че неговата фирма ще дари същата сума.

Бернар Арно, изпълнителен директор на LVMH, която притежава Louis Vuitton и Dior, предложи 200 млн. евро, колкото и фондацията на семейство Бетенкур, които са собственици на козметичната марка L’Oreal.

Към края на миналата седмица нищо от тези пари не е преведено, по информация на Фино, тъй като дарителите чакат да видят как ще прогресира реконструкцията.

Реалността е, че работата по Нотр Дам се финансира главно от благотворителни фондации, които покриват разходите по първата част по реконструкцията.

Фондацията Friends of Notre Dame de Paris е основана през 2017 г., като нейният президент Мишел Пико изчислява, че 90% от даренията идват от американски дарители. Пико точно се връща от пътуване до Ню Йорк, където е уговарял дарения.

„Американците са много щедри по отношение на Нотр Дам, като паметникът е много обичан в Америка. Шест от 11-те членове на борда са граждани на САЩ”, казва Пико.

По неговите думи първият чек за реставрацията идва именно от фондацията и е на стойност 3.6 млн. евро. Към тази сума принос имат и дребни френски дарители, обединени от сестринската фондация Notre Dame Foundation. Френската държава също е превела средства за стартиране на операциите около катедралата.

Докато милиардерите все още оглеждат ситуацията, работниците се изправиха пред сложната задача да изчистят замърсяването с олово, което се превърна в един от големите проблеми за парижкия район, в който се намира катедралата.

Около 300 тона олово от покрива на катедралата се е стопил или е изпуснат в атмосферата по време на пожара, което е отпришило големи количества токсичен прах.

Регионалната здравна инспекция посочва, че високи нива олово се съдържат в почвата на остров Сите и в околните административни сгради.

Препоръчва се всички бременни жени и деца под 7-годишна възраст, които живеят в района, да се подложат на кръвни тестове.

Двама специалисти чистят токсичния прах от фасадата на катедралата от седмици, докато до 148 други техни колеги са заети с почистването в и около сградата, посочва Фино.

Изградена е дървена пътека, по която се изнасят 250 тона изгоряло скеле, което е било инсталирано преди пожара. След това ще бъде заменен временният покрив на катедралата с нов, по-издръжлив, след което ще започне изграждането на новия същински покрив.

По думите на Фино, това ще отнеме месеци и ще бъде платено частично от Friends of Notre Dame и други организации.

Всичко това се случва, докато френският парламент обсъжда измененията в нов закон, който ще създаде обществен орган с цел ускоряване на възстановяването на катедралата, така че да се заобиколят някои от сложните трудови закони в страната.

Френският президент Еманюел Макрон посочи, че работата по възстановяване ще продължи 5 години – срок, който според някои френски архитекти е доста амбициозен. Макрон назначи генерал Жан-Луи Георгелин да следи работата по реставрацията.

Говорител на Pinault Collection признава, че семейство Пино все още не са дарили пари за катедралата, обвинявайки за това забавянето при договорите за работа по храма.

LVMH Group и семейство Арно посочват в изявление, че са подписали споразумение с фондациите около Нотр Дам и „плащанията ще бъдат направени, докато работата е в прогрес”.

Total обеща да плати 100 млн. долара чрез организацията Heritage Foundation, чийто директор Селия Веро потвърждава, че компанията не е превела все още нищо. По думите ѝ дарителите чакат да видят какви ще са плановете и дали ще съвпадат с линията и визията на компанията, преди да дадат зелена светлина за превод на обещаната парична сума.

Ще има ли данъчни облекчения за богатите дарители на Нотр Дам?Трите най-богати семейства във Франция дариха общата сума от 565 млн. долара за възстановяването на парижката катедрала

„Как парите ще бъдат използвани от държавата е големият въпрос”, казва Веро. „Това е доброволно дарение, поради което компаниите чакат визията на правителството, за да видят какво точно искат да финансират”, добавя тя.

Представител на друга фонация, пожелал анонимност, обаче има малко по-различно мнение по въпроса. Според него милиардерите не искат да дарят суми, които да бъдат използвани за не толкова бляскави дейности, като почистване например. Вместо това те искат да се увековечат чрез дарение, свързано със същинската реставрация на интерирор и екстериор.

Фондацията на Бетенкур посочва от своя страна, че не са превели суми, тъй като искат тяхното дарение да пасва с линията им на дейност, а именно занятчийство и изкуство.

Според Оливие де Чалус - един от ръководителите на катедралата и експерт по архитектура, една от причините богатите французи да забавят даренията си е неяснотата около посоката на реставрация.

По думите му архитектурните експерти използват дигитални модели, за да установят колко поражения е нанесъл огънят.

„Няма значение, че големите дарители все още не са платили, тъй като изборите и всички основни архитектурни решения ще се случат навярно в края на 2020 г. Тогава големите суми пари ще бъдат необходими”, добавя той.