"Нашите служители са най-големият ни актив" - тази мантра е повтаряна безброй пъти от мениджърите на много компании.

Но самите служители често имат чувството, че ръководителите им ценят повече машините, оборудването и банковите си сметки, отколкото хората, които работят за тях, пише The Economist.

Това впечатление се засилва, когато директорите повдигнат въпроса за повишаването на стойността на акциите. В много корпоративни структури се оказва, че щастието на акционерите се превръща в приоритет за мениджмънта, а служителите попадат в "по-низшата" категория на т. нар. stakeholders (заинтересовани страни).

Повечето американски бизнесмени гледат на концепцията за т. нар. stakeholder capitalism като на поредната странна европейска идея. Според тях фирмите, които се фокусират върху благоденствието на служителите си, трудно биха издържали на свирепата конкуренция и "Дарвиновите закони" на международния бизнес.

Факт е, че човек лесно може да се отнесе цинично към някои от посланията за по-добро третиране на служителите. Типичен пример е книгата на експерта по корпоративно управление Влатка Хлупич "Човешки капитал", която започва с цитат на Далай Лама с претенциозно послание "към човечеството".

Но зад грандиозните лозунги се крият и смислени тези, които могат да бъдат полезни за шефовете на корпорациите.

Според Хлупич много компании поддържат централизирана структура, която се базира на строга йерархия и контрол, докато всъщност биха постигнали по-добри резултати, ако дадат на служителите си свобода за вземане на самостоятелни решения.

"Твърдоглавите" мениджъри обаче могат да бъдат убедени само с помощта на доказани факти. А такива не липсват, включително и в последното изследване на икономистите Кристиян Крекел, Джордж Уорд и Жан-Емануел де Неве.

То се базира на статистика, събрана от 230 компании от 73 държави, в които работят близо 2 милиона души. Авторите на проучването проследяват четири основни критерия за представянето на компаниите - лоялност на клиентите, производителност на служителите, рентабилност и текучество на персонала.

Изводите показват, че удовлетворението на служителите оказва силно позитивно влияние върху лоялността на клиентите и намалява значително текучеството на кадрите. Освен това фирмите с по-щастлив персонал в повечето случаи отчитат по-висока норма на печалба и могат да се похвалят с по-добра производителност на труда.

Разбира се, корелацията не винаги е доказателство за причинно-следствена връзка. Може би служителите са по-щастливи, когато работят за по-успешна компания.

Авторите на изследването обаче са проследили и вътрешните промени, които настъпват в наблюдаваните организации. Оказва се, че мерките, които фирмите предприемат за "вдигането на морала" на своите служители, предшестват повишенията на рентабилността и производителността, а не обратното.

23% от служителите прегарят, когато колегите са в отпускаКолегите ви едва ли се наслаждават на вашата ваканция.

Как може да бъде обяснена тази зависимост? Според една от теориите, известна като Теория за човешките взаимоотношения, добрите показатели на компаниите със щастливи служители се дължат на факта, че техните кадри са по-ангажирани в трудовия процес и не са склоннни да мислят за напускане.

Но, както и самите изследователи отбелязват, все още няма кой знае колко проучвания за това кои са най-ефективните мерки, които мениджърите могат да вземат за подобряване на удволетвореността на своите подчинени.

Доброто корпоративно управление е трудно за дефиниране, но лесно може да бъде разпознато, пише още The Economist. Според експертите в структурите с високо ниво на организация служителите са добре информирани за своите роли и отговорности, както и за плановете и целите на компанията.

Освен това те са свободни да повдигат въпроси пред ръководството и да посочват проблеми, без да се притесняват за това, че ще загубят работата си. Колкото и да е високо натоварването в работния процес, персоналът има достатъчно възможности за възстановяване и време, което да прекарва със семействата си.

Накратко, успешните компании третират кадрите си като хора, а не като прости счетоводни единици. Този подход може и да е труден за осмисляне от последователите на класическата теория на капитализма.

Един от нейните създатели е Фредерик Уинслоу Тейлър, който твърдял, че с времето наемните работници стават "по-есктравагантни, разсеяни и мързеливи". По тази причина той следял с часовник в ръка кога пристигат на работа и какво количество работа извършват в стоманодобивните му заводи.

Но в днешно време повечето хора не се занимават с местене на ръчни колички и копаене на полезни изкопаеми. Задачите им изискват креативност, комуникация и умения за работа в екип. В сектора на услугите сллужителите наистина са най-ценният актив на компанията.

И по тази причина все повече ммениджъри осъзнават, че доволните служители са необходомост в преследването на корпоративния успех.