Спортовете се впускат в глобална война за популярност
Още в началните кръгове на провеждащото се тази година световно първенство по ръгби домакините от Япония поднесоха една от най-големите изненади в 32-годишната история на турнира.
Те победиха Ирландия, считана за втория най-силен отбор в света, предизвиквайки масови празненства в Страната на изгряващото слънце. Телевизионните водещи се кланяха пред кадрите с победителите, преди да прочетат новината.
А собствениците на местните ръгби клубове са надяват, че колкото по-популярен става този спорт, толкова повече приходи ще влизат в касите на отборите, пише The Economist.
Развитието на технологиите поставя ръгбито, както и други популярни спортове, в условията на жестока конкуренция. Днес феновете могат да гледат мачове и състезания, където и когато си поискат, което това означава, че аудиторията е рекордно висока.
Но данните на консултантската компания PwC показват, че ръстът на приходите от спортни събития се забавя през последните години.
Времето, което хората са склонни да отделят за гледане на подобни мероприятия, намалява. Оказва се, че запалянковците препочитат да гледат повече неща, но за по-кратко време.
"Всяка година времето, което зрителите прекарват в гледане на едно и също спортно събитие, намалява с около 3%. А мачовете, които продължават с часове и дори с дни (например в крикета) са особено уязвими, тъй като феновете предпочитат да се информират за тях през алтернативни канали.
Например чрез кратки клипове с най-интересните моменти (т. нар. highlights), които могат да изгледат на телефона си", казва Кевин Алави от Futures Sport.
Това означава, че организаторите на спортните надпревари са принудени да се състезават за зрителското внимание. А залозите са високи - годишните приходи от спорт, които включват билети, телевизионни права и спонсорски договори, възлизат на 90 млрд. долара годишно, пише още изданието.
В САЩ най-гледаните спортове продължават да са изключително ценни за рекламните агенции и операторите на платени телевизионни канали, тъй като всички останали форми на забавление пред екрана отчитат спад в аудиторията през последните години.
Проучване на маркетинговата агенция MoffettNathanson, проведено сред 5000 американци, показва, че повече от половината гледат някакъв спорт поне веднъж месечно.
Футболът е безспорен фаворит в световен мащаб, генерирайки приходи от над 40 млрд. долара годишно. Това е над два пъти повече от американския футбол (втори в класацията с около 18 млрд. долара). Третият най-печеливш спорт е бейзбола (14 млрд. долара), следван от баскетбола (9 млрд.) и хокеят на лед (7 млрд.).
FIFA - организацията, която управлява световните футболни надпревари, инвестира огромни суми в развитието на спорта в развиващите се страни. Увеличаващата се популярност на женския футбол дава допълнителен тласък, а тазгодишното световно първенство за жени бе гледано от над 1 млрд. души.
Едва ли има друг спорт, който може да съперничи на футбола в привличането на последователи, но за сметка на това всички останали могат да извадят ценни поуки от неговите успехи.
Крикетът е типичен пример за това как един спорт може да бъде възроден по начин, който отговаря на съвременните изисквания. След маркетингово проучване, проведено през 2003 г., става ясно, че зрителите искат да гледат по-кратки мачове.
Това води до създаването на т. нар. Twenty20 (T20) - разновидност на крикета, в която срещите продължават по около три часа. За сравнение, нормалните крикет мачове траят по осем часта, а международните срещи (т. нар. тест мачове) продължават по няколко дни.
В момента T20 е най-гледаният крикет формат в света, който привлича към спорта все повече млади хора. Индийската Примеър лига (националният шампионат по крикет T20) е най-бързоразрастващият се спортен турнир в света.
Нещо подобно се случва и в света на ръгбито. Набиращият популярност формат ръбги 7, в който отборите са съставени от 7 души (в сравнение с традиционната разновидност на играта с отбори от по 15 човека), а мачовете се игаят в две полувремена по 7 минути (при две по 40 минути в конвенционалното ръгби).
За първи път Ръгби 7 стана и част от програмата на олимпийските игри през 2016 г.
В баскетбола мачовете от типа 3-на-3 с времетраене от 10 минути също се гледат все повече. За сравнение, срещите от NBA са с продължителност от 48 минути, и то без да се броят прекъсванията. Този вариант на играта ще дебютира като олимпийски спорт през 2020 г. на игрите в Токио.
Организирането на все повече прояви на нови места също помага за популяризирането на спорта. Световното първенство по ръгби в Япония, например, за първи път се провежда в държава, която не е сред традиционните "крепости" на този спорт.
През 2027 или 2031 г. турнирът ще бъде проведен и в САЩ. Следващото световно по баскетбол пък ще бъде домакинствано от Япония, Индонезия и Филипините.
Но спортните клубове могат да "завоюват" нови територии и без да чакат провеждането на голям международен турнир. Типичен пример за това са американските шампионати по американски футбол, бейзбол, баскебол и хокей на лед.
Всяка година те организират поредица от срещи в Европа, Азия и Латинска Америка, които привличат стотици хиляди зрители.
И на последно място, но не по важност, ключово за оцеляването и финансовото благополучие на спортните клубове е привличането на атлети от различни държави. Те са мощен инструмент за увеличаване на аудиторията, тъй като служат за пример на много младежи в родните си държави и се радват на засилен медиен интерес от тяхна страна.
Примерът с огромната популярност на баскетбола в Китай, който тази година беше и домакин на световното първенство, е емблематичен в това отношение, тъй като в голяма степен се дължи на един човек - Яо Минг, който през 2002 г. попадна в драфта на NBA и беше избран от Хюстън Рокетс.
Но неговият успех не е случаен, тъй като NBA започва да работи на китайския пазар още от началото на 90-те години и дори открива собствен офис в Поднебесната империя, който се занимава с развитието на детски школи и издирва млади таланти.
Баскетболната асоциация организира мачове в Китай още от 2004 г., много преди останалите спортни организации в САЩ. И днес това се отплаща, тъй като баскетболът е един от най-популярните спортове в страната.
През 1980 г. в NBA има само четирима играчи, идващи от други държави. През 2000 г. те вече са 36-ма от 24 различни страни, а днес "неамериканците" в NBA вече са 108 от 42 държави.
Но най-важната поука от опита на американските баскетболни шефове е, че той доказва една ключова теза - колкото повече хора практикуват даден спорт, толкова по-вероятно е да го гледат и по телевизията.
В днешно време на територията на Китай има над 600 000 баскетболни игрища, които дават възможност на децата да разкрият потенциала си и ги карат да мечтаят, че могат да се превърнат в следващия Яо Минг.
По всичко личи, че в баскетбола икономическите "уроци" от футболните терени са приложени най-успешно. Според експертите на PwC през следващите години баскетболът ще генерира най-силен ръст в приходите и има най-голям шанс да се превърне във втория най-популярен спорт в света.