През първите 17 години от живота си Паскал Сиакам не се докосвал много-много до баскетболната топка. Това било просто игра, която неговите по-големи братя играели.

Въпреки че баща им мечтаел някой от синовете му да заиграе в НБА, Сиакам, който е най-малкото от шестте деца в семейството, винаги се интересувал повече от други спортове.

"Играех футбол и бях добър. Можех да стана футболист, ако исках," казва той.

Когато обаче ръстът ти достигне 204 см, е трудно да пренебрегнеш баскетбола.

Предвид факта, че Сиакам практикува този спорт от по-малко от 10 години, неговата визитка е впечатляваща. 25-годишният в момента Сиакам миналата година спечели наградата за най-прогресиращ баскетболист в НБА. Той имаше сериозен принос и към спечелването на първата титла на Торонто Раптърс.

Пътят, по който достига дотам, обаче не е особено традиционен.

Роденият в икономическата столица на Камерун - Дуала, Сиакам прекарва по-голяма част от детството си в семинарията Сейнт Андрюс, където се обучавал, за да бъде свещеник в малко градче на име Бафия.

Тъй като живеел на осем часа път с кола от дома и спазвал строгата дисциплина на католическата църква, Сиакам не винаги можел да се наслади на градския живот. Тези години обаче оформят характера му.

"Беше доста строго," казва той. "Когато отидох там, не можех да правя много неща. Там се научих как да бъда мъж, как да поемам отговорност и как да се грижа за себе си.

През по-голяма част от седемте години на Сиакам в Сейнт Андрюс той дори не се замислял за баскетбол. Там той ставал в 5 часа сутринта и имал редица задължения през целия ден, докато учел, пише BBC.

Семейството му смятало, че той може да избере свещеничеството за своя професия. Сиакам обаче бил на различно мнение.

Оказва се, че неговото бъдеще е свързано със спорта, който той през по-голямата част от живота си дотогава избягвал.

През 2011 г. Сиакам посетил заедно със свои приятели баскетболен лагер, организиран от камерунската звезда от НБА Люк Мба а Муте. Мба а Муте, който има 10 сезона в лигата, все още организира ежегодно лагери в родината си.

Тези лагери помагат и на друг млад камерунец да стигне до НБА – Джоел Ембийд, 25-годишния център на Филаделфия Севънтисиксърс.

Въпреки че никога преди това не бил играл организирано баскетбол, желанието за победа и атлетичността на 17-годишния тогава Сиакам трудно можели да бъдат пренебрегнати. Година след това той бил поканен да се включи в международната програма за развитие на НБА в Южна Африка.

"Това беше много важно за мен. Основно заради хората, около които се намирах – НБА, треньорите. Това отвори очите ми за един различен свят, с който не бях запознат.

"Въодушевих се и реших, че имам шанс да замина за САЩ и да играя? Също така да получа добро образование. Това беше мечтата ми."

На онзи етап да играе в НБА все още не било нито негово очакване, нито на неговите близки. Но той се сдобивал с фенове.

"Той беше едно кокалесто, кльощаво хлапе," казва Масай Уджири, президент на Торонто Раптърс, който вижда Сиакам за първи път на лагера на НБА в Южна Африка през 2012 г. "Уменията му обаче си личаха. Той беше роден реализатор. Имаше огромна страст към играта, това ми хареса у него."

Подобно на Сиакам, Уджири е израснал в Африка, в Нигерия, и от години инвестира на континента, както чрез НБА, така и лично чрез своята програма Гигантите на Африка.

Разбира се, при първата им среща Уджири нямал представа, че четири години по-късно ще избира Сиакам в първия кръг на драфта на НБА.

До 2012 г. тримата по-големи братя на Сиакам вече имали стипендии за щатски университети. Най-младият Сиакам скоро се присъединява към тях. Енергията и ентуисазма му по време на лагера на НБА привличат интереса на скаути от САЩ.

Той получава предложение да се премести в Луисвил, Тексас, където да завърши средното си образование. На 18 г. той трябва да остави целия живот, който познавал дотогава, зад гърба си.

След като завършва гимназия Сиакам получава стипендия от държавния Университет на Ню Мексико. Докато учи там, го сполетява огромна трагедия. През октомври 2014 г. баща му загива в автомобилна катастрофа в Камерун. Всичко, което Сиакам постига на баскетболното игрище, след това е посветено на баща му.

Сиакам напуска университета след два сезона в колежанското първенство. Въпреки че се занимавал с този спорт едва от четири години, той си тръгва като Играч на годината на Западната конференция при колежаните.

Въпреки това, някои го считат за рисков избор в драфта през 2016 г.

Не и Уджири. Сиакам бил напреднал достатъчно през годините, за да бъде избран под номер 27 в първия кръг на драфта. Неговото пътуване с Раптърс предстояло.

Джама Махлалела отговаря за развитието на младите играчи на Раптърс. Той тренира Сиакам през първия му сезон в НБА. За него енергията и ентусиазмът на Сиакам са очевидни от самото начало.

"Говорим много за баскетболисти, които не играят на определена позиция," казва Махлалела. "Играчи, които не са просто едно определено нещо. Паскал е точно това. Той може да играе на всички позиции от пойнт гард до център. Това е невероятен набор от умения“.

Този сезон е четвъртия за Сиакам в Торонто. Той започва годината със завишени очаквания. Казват, че в НБА ти трябва суперзвезда, за да печелиш. Титлата от миналия сезон доказва точно това.

След като години наред се провалят в плейофите, Уджири и Раптърс разменят звездата на отбора ДеМар ДеРозан за Кауай Ленард. Рискът се отплаща и им носи титлата в НБА. Напускането на Ленард в посока Лос Анджелис Клипърс обаче лишава отбора от неговата суперзвезда.

Това е празнина, която в Раптърс са убедени, че Сиакам може да запълни. Той подписа нов договор на стойност 130 млн. долара за четири години, а от клуба са убедени, че единственият път за него е нагоре. Трансформацията му от момче, което играе баскетбол с нежелание, до суперзвезда, изглежда е завършена.

Въпреки забележителната трансформация – от дете, което става в 5 часа сутринта, за да изпълнява най-различни задължения в семинария, до баскетболист с мултимилионен договор на ръба на това да се превърне в суперзвезда, Сиакам остава изключително скромен.

Тъй като Раптърс са единственият отбор в НБА извън САЩ, има едно усещане, че често са пренебрегвани. Настоящият шампион в НБА обаче се надява да бъде поведен към още успехи от човек с една от най-невероятните истории.

Човек, който мечтаел да бъде футболист, но в крайна сметка - можело да стане свещеник.