Кратерното поле, на което астронавти на НАСА се готвят за Луната
Преди астронавтите от Apollo да стъпят на Луната, те преминават през рутинна строга подготовка, за да се подготвят за мисията.
И докато голяма част от обучението се провежда в класни стаи, симулатори и в тестови съоръжения, НАСА също така дава на астронавтите практически опит в геологията и ги научи как да събират геоложки екземпляри.
За да бъде обучението възможно най-реалистично, екипажът тренира на обекти на Земята, които са геоложки и топографски подобни на Луната, посочва Amusing Planet.
Морето на спокойствието, където трябва да кацне лунният модул Apollo 11, е голяма базалтова равнина, образувана от древни вулкани.
Подобно вулканично поле в Аризона е избрано за тренировъчна площадка, но преди да започне този процес, НАСА решава да го промени, така че пейзажът да е по-подобен на този на Луната.
През лятото на 1967 г. - две години преди планирания полет, НАСА избира район с площ 46 кв. м североизточно от град Флагстаф и пристъпва към извайване на пейзажа, така че да прилича на лунния терен.
Инженерите поставят експлозиви в базалтовата скала, за да създадат кратери. Количеството използвани взривни вещества и дълбочината, на която са заровени, са внимателно изчислени, за да се създадат кратери с точни размери.
В продължение на четири месеца са "образувани" 143 кратера с диаметър между 1 и 12 метра.
Разпределението и размерите на кратерите не са избрани произволно. Те наподобяват малка площ от предполагаемата площадка за кацане на Луната. Този район става известен като Полето с кратерите на езерото Синдер.
По-късно НАСА създава друго, много по-голямо кратерно поле, което цели да възпроизведе не само размера, но и конкретната възраст на лунните кратери. Целта е да се даде възможност на астронавтите да практикуват, описвайки вида и възрастта на срещаните от тях геоложки форми.
Второто място е с площ от 111 кв. м и съдържа 354 кратера. За да се създаде то, са извършени няколко поредици експлозии, а последователността на взривовете е проектирана да създава припокриващи се кратери, за да се симулира различна възраст.
Въпреки че Полето с кратерите на езерото Синдер е създадено за екипажа на Apollo 11, и този на Apollo 15 е обучаван първо там, тъй като мисията му е фокусирана предимно върху геологията.
В допълнение към обучението по геология, полетата с кратери са използвани за картографиране на потенциални пътеки през лунния пейзаж. Върху склоновете на кратерите са тествани лунните модули. Последното обучение на тях се провежда през 1972 г. за Apollo 17 - финалът на мисията Apollo.
Днес - петдесет години по-късно, голяма част от кратерите са ерозирали, като се различават само най-големите от тях.