Световната банка: Нова дългова криза дебне зад ъгъла
Световната банка предупреждава за риск от нова глобална дългова криза, призовавайки правителствата и централните банки да осъзнаят, че исторически ниските лихви навярно няма да са достатъчни за избягването на нов финансов катаклизъм.
В своя доклад за глобалните икономически перспективи базираната във Вашингтон огранизация посочва, че през последните 50 години е имало четири вълни за акумулиране на дълг, предава CNBC.
Настоящата вълна, която е започнала през 2010 г., може да се превърне в „най-голямото, бързо и мащабно увеличение” на глобалия дълг от 1970-те години на миналия век.
Световната банка отбелязва, че въпреки че ниските лихвени нива, които се очакват да останат в средносрочен план, пренасят част от риска, свързан с високите дългови нива, предходните три вълни на натрупване на задължения са приключили до една с финансова криза в много развиващи се и нововъзникващи икономики.
Възможни политики
През 2018 г. глобалният дълг скочи до рекордните 230% от брутния вътрешен продукт, посочва докладът на Световната банка.
Общите задължения на възникващите и развиващите се икономики достига историческо ниво от 170% от БВП, който пък е нараснал с 54 процентни пункта от 2010 г. досега.
Китай има основна роля в този ръст, главно поради огромния размер на икономиката на страната, но като цяло масовото теглене на дълг се наблюдава по всички точки на света от 2010 г. насам.
Така наречената четвърта вълна на глобално задлъжняване споделя общи черти с предходните три такива – променящ се финансов пейзаж, нарастваща уязвимост и притеснения за неефективно разходване на заетите средства.
Първите три вълни на натрупване на глобален дълг се отчитат в периодите 1970-1989, 1990-2001 и 2002-2009 г.
Световната банка посочва четири възможни решения за страните да намалят вероятността четвъртата вълна да приключи с криза, а ако това все пак се случи, да намалят влиянието й.
Първо, прозрачно управление на дълга би следвало да помогне за намаляването на разходите по него и свиване на фискалния риск.
Второ, здрави рамки за валутните курсове и паричната политика би следвало да помогнат на новите и развиващите се икономики да са по-устойчиви на сътресения.
Най-добрите и най-лошите инвестиции на десетилетиетоДесетилетието е към своя край
Трето, финансовите регулатори по света трябва да видят нарастващия риск и да започнат да работят по него.
Четвърто, ефективното управление на публичните финанси и политики, които промотират доброто корпоративно управление, могат да помогнат за това дългът да се използва продуктивно.
Глобален растеж
Световната банка понижи прогнозата си за растеж на глобалната икономика до 2.5% през 2020 г.
Предходната прогноза сочеше, че световната икономика ще постигне повишение от 2.4% през настоящата година.
„Тъй като растежът в новите и развиващите се икономики навярно ще остане слаб, законотворците трябва да обмислят възможността за структурни реформи, които да подкрепят растежа, който е жизнено важен за намаляването на бедността”, коментира Джейла Пазарбазиоглу, вицепрезидент в Световната банка.
„Стъпки за подобряване на бизнес климата, силата на закона, управлението на дълга и продуктивността могат да помогнат за постигането на устойчив растеж”, добавя тя.