С подписването на т. нар. “първа фаза” от търговската сделка с Китай и сключването на споразумението с Канада и Мексико, екипът на Тръмп е готов да обърне внимание на взаимоотношенията с Великобритания и Европейския съюз след брекзит, както и на проблемите на САЩ в Световната търговска организация, пише CNBC.

По време на Световния икономически форум в Давос, който се проведе миналата седмица, Тръмп за пореден път спомена за търговските разногласия между Брюксел и Вашингтон.

По думите му ЕС е “много труден за водене на преговори” и от години “се възползва” от Съединените щати, но в крайна сметка, “няма да има друг избор, освен да сключи сделка”.

Според някои анализатори обаче в следващите няколко месеца приоритет за администрацията в Белия дом няма да са преговорите с ЕС и със СТО, а двустранните взаимоотношения с Великобритания след нейното излизане от Общността.

Двете държави поддържат взаимните си интереси в продължение на десетилетия, затова много от наблюдателите изключват възможността за възникване на мащабен спор от типа на този между САЩ и Китай.

Но въпреки това в търговските им контакти от днешна гледна точка съществуват и някои търкания, което означава, че преговорите едва ли ще бъдат съвсем безоблачни.

Формалните разговори няма да могат да започнат преди приключването на процедурите около брекзит, но някои от възможните “проблемни” точки са ясни още от сега.

Една от тях е свързана с Британската национална здравна система (NHS), която предоставя безплатни здравни услуги на потребителите и има изключително важно политическо значение както за консерваторите, така и за лейбъристите.

Британският премиер Борис Джонсън неколкократно заяви, че NHS “не е за продан”, но в края на миналата година Тръмп каза, че тя би могла да бъде част от “прекрасна сделка” между двете държави. Целта на Белия дом е да осигури достъп на американските здравни и фармацевтични компании до британския пазар.

Британските здравни експерти обаче се опасяват, че навлизането на чуждестранните частни компании ще постави под още по-сериозен финансов натиск британската здравна система, която така или иначе вече поддържа огромни дефицити.

Вторият проблем е свързан с факта, че Великобритания все още поддържа европейските стандарти за безопасност на храните. Те са една от малкото европейски регулации, които се ползват с доверието на британските политици.

Те са и основната причина, поради която Великобритания не купува определени американски стоки, включително третирано с хормони телешко месо и хлорирано пилешко.

Тези продукти се считат за безопасни от американската администрация, а Вашингтон настоява Лондон да увеличи техния внос. Британските регулатори обаче засега не са склонни на подобни отстъпки.

Обединеното кралство е петият най-голям експортен пазар за САЩ, но въпреки това земеделските продукти представляват много малка част от американския внос във Великобритания. Той възлиза на общо 66.3 млрд. долара, като летателните апарати (12 млрд. долара) и ценните метали и минералите (8.5 милиарда долра) заемат най-голям дял от него.

Внесените земеделски продукти са на стойност едва 2 милиарда долара, от които 261 милиона се падат на виното и бирата, 197 милиона на ядките и 109 милиона на соята.

За американската администрация обаче подписването на още едно мащабно търговско спопразумение преди изборите през 2020 г. би било огромен политически успех.

Търговските войни ще струват 600 млрд. долара на икономикатаЗасега изглежда, че търговският конфликт между САЩ и Китай ще бъде дълъг, безпощаден и най-вече скъп

Преговорите на Тръмп с европейските лидери също ще трябва да преминат през сериозни предизвикателства. Американският президент подчерта “отличните си взаимоотношения” с новия председател на Европейската комисия Урсула фонд дер Лайен, но в типичния си стил заяви категорично, че “ако САЩ не получат нещо, той ще предприеме незабавни действия и ще увеличи митата върху вноса на европейски автомобили”.

Според Тръмп Европа “се възползва от Съединените щати”, но в крайна сметка, ще бъде “принудена да сключи сделка, защото няма да има друг избор”.

Европейските лидери обаче засега не демонстрират подобна “отчаяна нужда” от разбирателство с Вашингтон. Нещо повече – няколко държави от Стария континент заплашиха да наложат т. нар. “дигитална такса” върху услугите на големите американски технологични компании, като Alphabet и Amazon.

Във Франция законодателите дадоха “зелена светлина” за този ход още през юли миналата година. Тогава Тръмп заплаши, че ще вземе незабавни ответни мерки и написа в Twitter, че “американското вино винаги е било по-добро от френското”.

Тръмп и френският му колега Еманюел Макрон се разбраха да отложат размяната на “търговски удари”, но въпреки това пазарните участници и анализаторите на Уолстрийт са притеснени от евентуалната ескалация на потенциалния нов търговски конфликт.

Освен това Европа изглежда твърдо решена да не допуска поставянето на земеделския въпрос на масата на преговорите и да се придържа строго към настоящите високи стандарти за безопасност на хранителните продукти.

В допълнение към всичко това, на Съединените щати им предстои да разрешат проблемите си в рамките на Световната търговска организация. Според американския търговски представител Робърт Лайтицър много богати държави се възползват от неравнопоставеността между отделните членове на СТО и извличат изгоди от привилегированото си положение.

Думите му са директна препратка към Китай, в чието лице САЩ виждат основния си търговски конкурент. Вашингтон иска да получи възможност да защити своите производители от щедро субсидираното (по думите им) китайско производство.

Засега не ясно дали и къде Тръмп ще отвори “новия фронт” на следващата си търговска война. Всички обаче се надяват тя да не доведе до толкова тежки последствия, колкото предишната.