Първите финансови пирамиди в света са дело на англичаните. Почетната титла първенец в тази област принадлежи на лорд Робърт Харли - първия граф на Оксфорд.

През 1711 г. той създал Компанията на Южните морета. На акционерите било обещано изключително право върху търговията с испанската част на Южна Америка. След половин век това финансово явление стъпва и на руска земя. Там то имало особен местен характер.

Руската банкова система започнала да се развива по времето на императрица Елисавета Петровна. Към 19 в. тя вече е здраво стъпила на крака. Именно тогава се появяват първите търговски банки.

На авансцената на историята изпъква град Скопин. Там се появява общинска банка с директор Иван Гаврилович Риков. Той бил известен човек. На 7 години Иван останал сираче. Приютил го търговецът Андрей Риков. Попечителят дал на момчето своята фамилия. На 15-годишна възраст, след смъртта на своя благодетел, Иван получил огромно наследство – 200 000 рубли.

Част от парите момчето похарчило за строителството на църква в Скопин. Друга отишла неизвестно къде. Църквата се оказала добро вложение – младият човек си спечелил репутация сред благодарните граждани.

Когато размишлявали кого да направят директор на банката, обсъждали дълго въпроса. Едни говорили против Риков, а други били негови поддръжници. В ранни години той направил едно голямо добро на града. Програмата на Риков за банката освен това била привлекателна. Трябвало да се харчат средства само според нуждите на града и за благотворителност. Останалите пари щели да се използват за развитие и отново за градските нужди.

Търговците в Скопин не можели да не се радват на подобни перспективи. Иван действително се стараел да работи добре. Докато не му омръзнало. Влечали го приключенията. Както и финансовите афери.

Най-напред той се избавил от обществения контрол от страна на властите. Направил това лесно – спечелил изборите за кмет и връчил тази длъжност на свой приятел – търговеца Афонасов.

През 1868 г. в банката изведнъж установили дефицит от 54 000 рубли. Трябвало да се измисли начин за прикриване на липсите. Как? Чрез привличане на пари. Измислили следното – всички търговски банки плащали по 3% лихва годишно. Рибаков обещал 7%. Той се старал сред клиентите да няма почти нито един жител на Скопин и Рязанската губерния.

По този начин банкерът елиминирал честите посещения на клиентите си. Вложители се стекли от всички посоки. Като при всяка прилична финансова пирамида, първите клиенти получавали сериозни приходи. Ценните книжа на банката се продавали като топъл хляб.

Всичко изглеждало честно и правилно. Особено отчетите. Във вестниците се появявали радостни заявления на вложители, които благодарили на гениалния банкер за щастието, което им носил. Риков великодушно предоставил на града кредити с неограничен срок на изплащане.

Всички градски решения се взимали с оглед неговите интереси. Колкото повече проблеми възниквали пред банката, толкова по-щедри били пожертвованията за църквата, строели се училища и т.н. Отчетите за успешната дейност се публикували в Правителствения вестник и се изпращали на министерството.

Amazon дължи съществуването си на един измамник?Джеф Безос основава Amazon, след като напуска старата си работа заради Бърнард Мадоф

Чиновниците допълнително се радвали. Те виждали как един цял град живее нелошо. Който имал нещо против Риков, влизал в затвора. Ако сред тях имало търговци, техните магазини в един момент ставали жертва на „случайно“ опожаряване.

Успешният предприемач не смятал да се отказва. Имал нужда да развива бизнеса си. Дошла му нова идея. Недалеч от Скопин открили мини за въглища. Иван Гаврилович създал акционерно дружество по този повод. Наред с него, като главен акционер, в предприятието влезли всички длъжници на общинската банка.

Излязла информация, че са внесли по 2 млн. рубли. Риков започнал да „дава“ пари на поставени лица, а понякога просто измислени. На Московската борса конкретни хора създавали илюзията за покупко-продажба на ценни книжа. Всичко вървяло добре, но в един момент късметът привършил.

Слухове за това, че Риков мами започнали да се разпространяват през 80-те години на 19 в. В град Скопин пристигнали 19 измамени вложители, които търсели парите си. Не ги открили. Това били хора от Рязанска област. След като други вложители се оплакали от далаверите на Риков, той бил арестуван. Следствието продължило две години.

Съдебният процес привлякъл вниманието на всички журналисти. На скамейката на подсъдимите се оказали 26 души. Обвинявали ги в кражбата на 12 млн. рубли от банката. Най-интересното при Иван Риков е, че те не открили той да има заделени пари настрана. Всичките си средства хвърлял на вятъра.