Една умна кутия, проектирана през 1830-те години за съхранение на растения при дълги пътувания, е в основната на много по-голяма революция, отколкото можете да си представите.

Представете си следната сцена: в Югоизточен Китай в началото на 1840-те години шотландският ботаник и ловец на растения Робърт Форчън се ядосва на китайския си слуга, който му показва колекция от събрани растения. Служителят обаче се спуснал към брега, вместо в посока хълмовете, както му било заповядано.

Форчън заподозрял мързел, но служителят бързо се оправдал, че по хълмовете живеят опасни хора. Изследователят обаче не повярвал и решил да отиде сам и да провери, отказвайки предложението на капитана на неговия кораб да изпрати част от екипажа си, за да го защитава.

Първоначално всичко минало гладко. Чужденците били рядка гледка и около Форчън бързо се събрала тълпа.

Както самият той пише на по-късен етап, „300 или 400 китайци, от двата пола и от всякаква възраст, гледаха към нас с учудване”, докато пълнел кутии с ценни растителни екземпляри.

Скоро обаче Форчън бил сръчно преджобен, а неговият слуга, притиснат от крадци, въоръжени с хладно оръжие.

„Бедните ми растения, събирани с толкова много грижа, отлетяха във всички посоки”, добавя Форчън.

Но този епизод не сломил волята на младия шотландец.

Малко по-късно, в рамките на същото пътешествие, той бил предупреден, че мястото, на което иска да акостира, гъмжи от пирати.

Форчън отново не повярвал, заявявайки, че никакви пирати няма да ги атакуват. Навярно се сещате какво се случило впоследствие.

Така или иначе, късметлията Форчън успял да се добере обратно до Шанхай, откъдето „изпраща осем стъклени кутии с живи растения за Англия”.

Той посочва в своите мемоари с обем 400 страници, че изпитал удовлетворение, че растението Anemone japonica, което транспортирал из земното кълбо, било в пълен разцвет в градината на лондонския квартал Чизик, пише BBC.

Форчън бил нает именно от организацията Horticultural Society of London в Чизик, която понастоящем носи името Royal Horticultural Society (Кралско градинарско дружество). Стъклените кутии, които използвал изследователят, дали да се разбере, че има лесен начин да се съхраняват растения на път.

Наричаните „кутии на Уорд” били разработени през предходното десетилетие, през 1830-те години от ботаника Натаниел Багшоу Уорд.

Той бил земеделски ентусиаст, но не успявал да отглежда растенията както иска в замърсения град.

Изобретението на Уорд било просто и погледнато от днешна гледна точка – очевидно.

Стъкло, дървен материал, маджун, боя – това било на практика миниатюрен парник.

Приспособлението позволявало на светлината да прониква до растенията, като същевременно задържа саждите и дима далеч от тях. Освен всичко друго, стъклената кутия задържала и влагата, което редуцирало необходимостта от поливане.

Вдигането на цените като начин за управление на търсенетоПрез 1950-те години метрото в Ню Йорк е изправено пред проблем, който ще стане познат на потребителите на обществения транспорт по целия свят

Това не било подвиг на технологиите, а резултат от любопитен ум.

По това време било общоприето, че растенията се нуждаят от открит въздух, за да оцелеят. Уорд обаче решил да провери дали това е така.

Растенията на Уорд се развивали чудесно, като ботаникът скоро осъзнал, че навярно е решил проблем, който от дълги години тормози ловците на растения – как да задържат находките си живи по време на дълги експедиции.

Ако поставите растенията под палубата, то липсата на светлина ще ги умори. Оставете ги на открито и солената вода няма да ги пожали.

Като експеримент, Уорд натоварил две кутии с растения за Австралия.

Няколко месеца по-късно писмо от капитана на кораба донесло добра вест.

Повечето растения били „живи и енергични”, а някои даже били толкова пораснали, че се „опитвали да избутат” тавана на кутията.

Корабът се завърнал в Англия, носейки със себе си австралийски растения отново чрез същите кутии. И този път растенията били живи и здрави.

Уорд публикувал книга, посветена на изобретението, като бил убеден, че открието ще остави дълга диря от последици. Ученият бил прав, но не съвсем – изобретението му щяло да има далеч по-големи последствия, отколкото някога предполагал.

Уорд смятал, че хората, подобно на растенията, щели да използват в бъдещето подобни кутии, за да се възстановяват от мръсния въздух.

Той изобщо не предполагал, че неговите кутии ще бъдат в основаната на революцията в земеделието, политиката и търговията.

Четири варианта на кутия на Уорд; Източник: wikipedia

„Бащата на модерния лов на растения” сър Джоузеф Банкс имал идея за икономическия потенциал на преместването на култури от една колония към друга.

Той успява да превърне кралската ботаническа градина в своеобразна имперска клирингова къща за флора.

Именно Банкс бил този, който накарал капитан Уилям Блай да тръгне на своя воаяж, който приключил със знаменит метеж.

Блай трябвало да транспортира житни култури до Западна Индия, като Банкс се надявал, че това ще стане евтин източник на храна, която да се дава на робите.

Благодарение на кутиите на Уорд, транспортирането на растенията било безпроблемно.

Преди тази иновация да започне да се използва, подобна пратка била обречена, като обикновено от 20 растения 19 умирали по пътя.

В конкретния случаи, 19 от 20 растения оцелели.

Как моделът на McDonald's направи революция в бизнеса?Когато за първи път Рей Крок се мъчи да убеди братята Макдоналд да отворят повече ресторанти за хамбургери, те изобщо не са съгласни с подобна идея

Благодарение на кутиите на Уорд, растения, като кавендишските банани, са разпространени по целия свят. Реално, разнообразието, което виждате в магазина в наши дни, се дължи именно на горепосочените процеси.

Изобретението унищожило бразилската каучукова индустрия. Поради високи цени на суровината, външното министерство на Великобритания изпратило ботаници в Амазония, за да отмъкнат каучукови семена.

Те покълнали в Кралската ботаническа градина, а разсадът бил изпратен в Източна Азия. Бразилия не успяла да се конкурира с колониалните плантации, които се разраснали в резултат на операцията.

Кутиите на Уорд помогнали да се разбие и монопола на Китай на пазара на чай.

Уорд публикува книгата си през 1847 г. - няколко години след като Великобритания печели Първата опиумна война. Когато китайците решават да спрат да приемат отглеждан в Индия опиум в замяна на чая си, британците изпращат военни сили.

По това време данъчните постъпления от облагането на чая съставяли 1/10 от приходите на британското правителство.

Така East India Company, която на практика управлява субконтинента от името на Великобритания, решава, че се нуждае от резервен подход: да се отглежда повече чай в Индия.

Това означавало, че трябва да се отмъкнат растения от Китай. Само един човек бил идеален за тази работа.

Робърт Форчън научил от първата си експедиция в Китай, че ако обръсне главата си и носи перука и китайски дрехи, на практика може да обикаля незабелязано.

В крайна сметка, Форчън успява да достави близо 20 хил. чаени растения на своите работодатели.

Защо икономиката на забраните е обречена да се проваля?Икономистите страдат от проблеми с репутацията. Хората често мислят, че тези експерти безсрамно манипулират статистиката, правят безумни прогнози и не обичат шумното веселие на чашка с приятели.

Но навярно най-големият принос на кутиите на Уорд не бил пренасянето на растения до Европа от далечни места, а това, че позволил на повече хора от Европа да пътуват до отдалечени места.

Кутиите позволили семената на хининовото дърво да бъдат транспортирано от Южна Америка до Индия и Шри Ланка. От кората му извлекли хинин, който помогнал в борбата с маларията.

Това намалило риска от заболявания, когато европейци кръстосват тропиците. Някои историци дори вярват, че Африка нямало да бъде колонизирана без това откритие.

В крайна сметка, не всеки пътешественик обича да се смее в лицето на смъртта, както Робърт Форчън.