През Средновековието болестите са постоянна заплаха за здравето на човека, породени от липса на хигиена и медицински познания.

Заболяванията, които поразяват и озадачават лекарите по онова време, са добре изучени днес.

Има една болест обаче си остава историческа и медицинска загадка и до днес. Това е така нареченето "английско изпотяване", посочва Amusing Planet.

През 15 и 16 век мистериозна епидемия обхваща цяла Европа. Жертвите на болестта се оплакват от треска, в комбивация с главоболие, силни болки в шията, раменете и крайниците и сериозна слабост.

Първоначално на човек му е студено, което продължава от половин до три часа, след което започва обилно изпотяване и жажда, придружени от делириум, учестен пулс, сърцебиене и болки в гърдите.

В последния етап на болестта засегнатият заспива, като повече не се събужда. Най-ужасяващият й аспект обаче е скоростта, с която убива. Повечето жертви са мъртви в рамките на 18 часа след появата на първите симптоми. Само тези, които оцеляват през първите 24 часа, се възстановяват напълно.

"Английското изпотяване" пламва в пет големи огнища между 1485 г. и 1551 г., когато е документирано за последно. По-малко смъртоносен вариант на същата болест, известен като "потта на Пикардия", избухва в Северна Франция между 1718 и 1874 г. През това време има почти двеста огнища на заболяването, но смъртността е много по-ниска.

Болестта взима първите си жертви през 1485 г., като убива повече от десет хиляди души в рамките на един месец. По-слабо разпространената епидемия се случва през 1507 г., последвана от трета и много по-тежка по-късно през същата година, която се разпространява и във Франция. Третото огнище убива половината от населението в някои райони.

Четвъртата епидемия избухва в Лондон през 1528 г. и бързо се разпространява в цяла Англия. Смята се, че Хенри VIII бяга от Лондон, за да не се зарази, като непрекъснато сменя резиденциите, спейки в различно легло всяка вечер.

15 храни, които хранят не само вас, но и раковите клеткиВероятно не мислим, че храната, която ядем всеки ден, може да ни причини рак

Болестта се появява в Хамбург също толкова внезапно, колкото и в Лондон, и се разпространява мълниеносно, като повече от хиляда души умират в рамките на няколко седмици. Тя обхожда цяла Европа, стигайки до Швейцария, Дания, Швеция, Норвегия, Литва, Полша и дори по-далеч на изток - в Русия. Заболяването се появява за последно през 1551 г.

Характерно за "английското изпотяване" е да поразява особено заможните хора и висшата класа. Манастирите са засегнати най-силно, като жертвите сред духовниците са големи. Смята се, че тя стига и до кралското семейство, като Ан Болейн, съпругата на крал Хенри VIII, се заразява и оцелява. Загадъчната смърт на Артур Тюдор - най-големия син на Хенри VII, също се приписва на нея.

Съвременните учени предполагат, че болестта може да е причинена от неизвестен хантавирус, пренасян от гризачите. При хората хантавирусът води до фатална белодробна инфекция, която предизвиква грипоподобни симптоми, като треска, кашлица, болки в мускулите, главоболие и летаргия. Коефициентът на смъртност достига до 36%.

Друг заподозрян е арбовирусът, разпространяван от кърлежи и комари. "Английското изпотяване" изглежда се появява след периоди на продължителни дъждове и наводнения в някои райони. Всъщност, някои съвременни учени обвиняват влажния английски климат за болестта.

Ако арбовирусът е причината, това може да обясни защо по-високите, по-студени части на Британските острови - Шотландия и Уелс, остават незасегнати.

Други хипотези варират от ботулизъм, пренесен с храна, до антракс. В крайна сметка е трудно да се каже каква точно е била болестта. Подобно на повечето епидемии, тя изчезва също толкова внезапно, колкото се появява, с изключение на няколко изолирани инцидента - един в Тивъртън през 1644 г. отнема живота на 443 души.

Единственото заболяване, което прилича на тази болест, е "потта на Пикардия", или „военната треска“, от която пламват множество огнища в Германия, Белгия, Австрия, Швейцария и Италия през 18 и 19 век.

Честотата на епидемиите от хантавирус в съвремието е сравнително рядка. По време на войната в Корея (1950–1953 г.) корейската хеморагична треска, която се разнася сред войските, е причинена от хантавирусна инфекция. Един на всеки десет, разболял се от нея, умира.

Това е първият път, в който вирусът е идентифициран. Името му идва от река Хантан в Южна Корея. Оттогава по целия свят има само шепа случаи.