Понякога промените настъпват толкова бързо, че е трудно да се разграничат катастрофите и новите възможности.

През март британската компания за онлайн покупки на хранителни продукти Ocado отчита толкова високо натоварване на своите сървъри, че в първия момент започва да подозира, че е обект на хакерска атака.

Впоследствие собственикът Тим Щайнър осъзнава, че милиони британци се опитват отчаяно да се запасят с всички възможни храни и напитки за седмиците на карантината. Само за един час в системата на Ocado постъпват поръчки с обем, който по принцип се реализира за три седмици, пише The Economist.

Но в световен мащаб компаниите, за които коронавирусът донесе печалби, а не загуби, са много ограничено малцинство. В повечето сектори се наблюдават съкращения на работни места и нарастващ риск от масови фалити.

И за разлика от предходните няколко кризи, в които бизнесът беше сочен за основен виновник, а в ролята на "спусък" влязоха гигантските финансови спекулации, днес коропративните мениджъри не носят никаква вина за случващото се.

Всъщност повечето компании, особено в САЩ, посрещнаха кризата в доста добра финансова форма. През март, на фона на срива на финансовите пазари, Китай вече започваше постепенно да отваря своята икономика, което вдъхна надежда на инвеститорите, че възстановяването може би ще е по-бързо от очакваното.

Но малко по-късно и в Северна Америка, и в Европа държавите една по една започнаха да въвеждат драконовски мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19. Изведнъж бизнесът се оказа в епицентъра на криза, която буквално "замрази" повечето икономически дейности.

По данни на Международната организация по труда в момента над 38% от глобалната работна сила, или около 1.25 милиарда души, са заети в сектори, застрашени от фалити. Част от тези хора вероятно ще бъдат компенсирани от мащабните спасителни пакети, които бяха обявени от много държави в опит за ограничаване на икономическите щети от коронавируса, но много от малките фирми най-вероятно няма да могат да "изплуват" и ще бъдат обречени на фалит.

Освен това на дневен ред продължава да стои опасността от "втора вълна" на пандемията, която може да удължи и без това болезнените ограничителни мерки.

Девет прогнози за света след COVID-19Докато вълната от COVID-19 обикаля около света, тя принуждава човечеството да прибягва до иновации и да променя начина, по който работим и живеем

Но въпреки мрачните прогнози, анализаторите и икономистите вече започват да мислят за това как ще изглежда светът на бизнеса след пандемията. Според The Economist има три основни тенденции, които не само ще се запазят, а е много вероятно и да се ускорят след COVID-19 - деглобализацията и разплитането на международните вериги за доставка, които бяха създадени в първите две десетилетия на XXI век; навлизането на все повече дигитални услуги в ежедневието; и съсредоточаването на все повече икономическа мощ в ръцете на корпоративните гиганти.

Оптимистите виждат в това възможност за иновации и възникване на нови печеливши бизнес модели. Песимистите пък прогнозират ерозиране на пазраната ефективност и засилваща се икономическа изолация.

Каквото и да се случи обаче, е ясно, че изходът ще бъде различен в отделните държави. Китай например вече демонстрира признаци на възстановяване. Шикозните ресторанти в големите градове са били пълни в първия уикенд на април, отчитат от консултантската компания Bernstein. А тепърва предстои връщането във фабриките на много от работниците-мигранти от останалите части на страната.

Въздушният и сухопътният трафик все още са далеч от нивата си отпреди кризата, като същото важи и за продажбите на автомобили.

Но китайците поне произвеждат коли, докато европейските и американските автомобилни заводи в момента са затворени, отбелязва изданието.

Някои анализатори дори предвиждат, че китайските държавни корпорации ще бъдат насърчени да осъществята придобивания на изпадналите в затруднения европейски и американски фирми. Цената на акциите на Daimler например е наполовината на тази, на която китайският автопроизводител Geely придоби 10-процентен дял в германския концерн.

50% от заведенията у нас ще фалират заради кризата COVID-19В туристическия, ресторантьорския и всички съпътстващи ги браншове са заети около 480 000 души, като прогнозите сочат фалит на около 50 процента от фирмите, ангажирани в тях

Най-уязвими обаче се очаква да бъдат малките и следните компании. Проучване на застрахователната компания Metlife показва, че 54% от фирмите с по-малко от 500 служители в САЩ са затворени или се очаква да затворят през следващите седмици.

Подобна тенденция се наблюдава и в Китай. Освен че създава безработица, това води и до системни дългосрочни промени в структурата на бизнеса.

Според The Economist, един от първите аспекти на бизнеса в световен мащаб, които ще бъдат преосмислени, е концентрирането на огромната част от глобалните вериги за доставка в Китай. Още през 2017 година заплатите в Поднебесната империя вече бяха по-високи от тези в най-бедните региони на Европа.

Още повече, че на фона на търговския конфликт между САщ и Китай, много от американските компании така или иначе обмисляха диверсификация на своите доставчици и партньори.

Част от тези корпорации ще потърсят възможности в други азиатски държави, някои от тях вероятно ще върнат част от производството у дома, а трети ще се опитат да открият нови бизнес възможности на други места по света, включително и в Източна Европа.

В същото време, на фона на всеобщата карантина в Западния свят, много хора разбраха, че високите технологии им предлагат много повече от това, което са ползвали досега. Онлайн търговията, видеоконференциите и мобилните приложения за проследяване на здравния статус са само част от нещата, които вероятно ще продължат да присъстват активно в нашето ежедневие дори и след отминаването на пандемията от COVID-19.

Другият сектор, който вероятно ще увеличи неимоверно своето влияние, поне в краткосрочен план, е държавният. На фона на проблемите, които изпитва бизнеса в момента, правителствата и техните финансови инструменти ще бъдат основният лост за задвижването на икономиката.