Военен хирург, изпълнил мисии в Афганистан и Ирак, е този, който ръководи борбата срещу коронавируса в София.

Така България, която често е представяна като най-бедната страна в ЕС и със слаба здравна система, се справя по-скоро добре.

Дори много добре, пише швейцарското издание Le Temps. Автор на материала е Александър Леви, посочва Българската национална телевизия.

Ето как е представен началникът на Националния оперативен щаб и мерките на българското правителство:

От близо два месеца българите не откъсват очи от един-единствен човек – ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, на когото е поверена координацията в борбата срещу разпространението на COVID-19 в страната.

Този военен лекар с обръсната глава беше почти непознат преди да застане начело на Национален оперативен щаб, който събира експерти и политически лица, които от края на февруари, на практика всеки ден, дават брифинг за здравната ситуация, предаван на живо по медиите в страната.

Според последните новини, с близо 1500 диагностицирани с COVID-19 и около 60 смъртни случая, България се справя по-скоро добре. Дори много добре.

В европейската статистика по смъртност на глава от населението страната е на четвърто място по най-ниска смъртност (1 на 140 000 души), заедно с тези, които се справят най-добре (след Словакия, Литва и Малта), в сравнение с Белгия, където смъртността е 1 на 1800 души.

Ранното затваряне

За мнозина това граничи с чудо – България, която често е представяна като най-бедната страна в ЕС, със слаба здравна система, жертва на масова емиграция на лекари и медицински сестри към по-богатите страни от ЕС.

Щом зададем въпроса, ген. Мутафчийски предпочита да говори за „невероятен шанс" – още преди новият вирус да е пристигнал, в България е било разпоредено затварянето на учебните заведения и въвеждането на предпазни мерки в болниците заради грипа, който всяка година върлува в страната.

„После само удължихме срока на мерките и ги затегнахме постепенно", обяснява ген. Мутафчийски.

Не говори за ролята, която лично той изиграва в тази стратегия. Доброволно се опира на ролята на човека с лошите новини, дори на „лошото ченге". Беше първият, който в началото на март подтикна българите да се подготвят за пристигането на „епидемия с невиждана ярост".

„В София сме загрижени дали фризьорските салони ще останат отворени, когато трябва да се подготвим за загубата на човешки животи на тези, които са ни най-скъпи", беше казал той.

След това редовно порицаваше „неблагоразумието" на своите сънародници, липсата на дисциплина, призоваваше за още по-строги мерки и строги наказания за тези, които не ги зачитат. Не се поколеба публично да държи отговорни политиците, дори и лекарите, докато не бъде ограничен рискът.

Военният беше разбрал, заедно с другите, как да убеди премиера Бойко Борисов да предложат въвеждането на извънредно положение на 13 март. След това да въведе и строга карантина, придружена от главозамайващи глоби за нарушителите.

Контролът

Много българи, работещи в Западна Европа, които бяха предпочели да се върнат в страната, бяха поставани под карантина и редовно бяха посещавани от представители на силите на реда. Цели градове и села, превърнали се в огнища на заразата, бяха откъснати от света.

Без инструменти за съвършено очертаване на ситуацията, но със смесица от добър усет, контрол и засилено полицейско присъствие, българските власти успяха да избегнат масовата смърт.

Междувременно, Венцислав Мутафчийски се превърна в най-обсъжданата личност в страната. Уважаван от едни, омаловажаван от други – докато се стигне и до смъртни заплахи. В бивша комунистическа държава като България мъжете в униформа не са силно ценени.

Но генерал Мутафчийски може би в момента променя тази нагласа – на 55 г., директор на престижната ВМА, този военен хирург е изпълнил мисии в Ирак и Афганистан по линия на НАТО, в който България членува от 2005 г. Оперирал е войници и цивилни, сред които много деца в конфликтни зони.

Бил е свидетел на атентати и е подготвял завръщането на ранени български войници. В хирургията той е може би единственият в страната, който се е специализирал в „раните от война".

Към всички тези качества можем да добавим още едно, което изненадва. Попитан за броя на ромите, заразени с коронавирус и дали не е време да бъдат взети „специални" мерки по отношение на това малцинство, което редовно е обвинявано за всички злини в България, той беше прободен от силен гняв.

„В кой век живеете? Спомняте ли си някой в историята да е правил статистика на етническа основа?", бяха думите, с които ген. Мутафчийски отговори.