Учени създадоха изкуствено око, чието устройство почти напълно копира структурата на човешкия зрителен орган. Диаметърът му е около два сантиметра, има ретина, изработена от нанопроводници и леща за фокусиране на светлината, съобщава БГНЕС, цитирайки списание Nature.

Способността ни да виждаме се дължи на факта, че светлината, която влиза в очите, преминава през система от лещи и навлиза във фоторецепторите на ретината. Те превръщат частиците светлина в сигнали, които се предават на мозъка. Учените отдавна се опитват да реконструират тази сложна система за създаване на робот или за да помогнат на хора, загубили зрението си.

Поредният и сравнително успешен опит за постигане на това е направен от учени под ръководството на Чжиюн Фан от Хонконгския университет за наука и технологии.

Изкуственото око, което те са създали, изглежда като топка с диаметър около два сантиметра, изпълнена с течност, която провежда електрически ток. Окото на възрастен е с приблизително същия размер и вътре също е пълно с желеобразна течност.

Устройството помага да се вижда благодарение на изкуствена ретина от фоточувствителни нанопроводници. Те са направени на базата на перовскит - хибриден материал, който поради уникалната си структура сега се използва широко в производството на соларни панели.

Нанопроводниците реагират на светлината и предават сигнала за нея по-нататък, по същия начин като фоторецепторите на човешкото око.

Кучетата-роботи вече могат да пасат овце Кучето-робот Спот, произведено от американската компания Boston Dynamics, вече може да пасе овце


За да проверят дали това око може да вижда, учените проектирали изображения на няколко букви. Устройството успешно разпознало буквите I, E и Y, но все пак пресъздало изображението с доста лошо качество - около 100 пиксела в сравнение със 120-140 мегапиксела на човешкото око.

За да работи, устройството се нуждае от външен източник на енергия. Учените обаче планират да направят изкуственото око самостоятелно, така че устройството да работи като малка клетка на слънчева батерия.

Следващите им планове са да проверят дали е възможно нанопроводниците да бъдат включени към човешкия оптичен нерв. Освен това разработчиците се надяват да повишат качеството на картината до нивото на човешкото око и дори да го надминат.