Джеф Безос често отправя посланието, че големите американски технологични компании не са чак толкова влиятелни. Неговото състояние обаче казва точно обратното.

Докато Безос и останалите технологични магнати се подготвят да защитят своите компании на изслушването пред антимонополната комисия в Конгреса на САЩ, статистиката за личното им богатство илюстрира впечатляващата икономическа мощ на техния бизнес, пише Bloomberg.

Основателят на Amazon е добавил 63.6 милиарда долара към нетните си активи от началото на 2020 година. По-рано този месец само за ден той спечели безпрецедентните 13 милиарда долара.

Той е на път да счупи и още един рекорд, ставайки първият човек, чието богатство ще надмине границата от 200 милиарда долара.

Пред Конгреса ще свидетелства и друг технологичен милиардер - изпълнителният директор на Facebook Марк Закърбърг, който тази година стана с малко над 9 милиарда долара по-богат, доближавайки се до границата от 100 милиарда (вече премината от Джеф Безос и Бил Гейтс).

Натрупването на капитали в технологичния сектор върви с безпрецедентна скорост и мащаби. Нито една група от бизнесмени в историята не е успявала да просперира с такива темпове. Дори и пандемията от COVID-19, която парализира голяма част от световната икономика, всъщност се оказа поредният двигател на дигиталната индустрия, тъй като много хора бяха принудени да работят, пазаруват и прекарват свободното си време у дома.

"Ние осъществихме изключително бърз и драматичен преход от конвенционална към "онлайн" икономика. Това, което иначе щеше да се случи за много по-дълъг период от време, вероятно години, сега стана за няколко седмици", коментира за Bloomberg финансистът от университета в Чикаго Луиджи Зингалес.

Изслушването пред Конгреса ще се проведе под формата на видеоконференция, в която ще вземат участие изпълнителните директори на Apple Тим Кук и на Alphabet Сундар Пичай. Очаква се законодателите да зададат серия от трудни въпроси на технологичните магнати, свързани с разрастването на тяхното влияние.

Безос защитава тезата, че компанията му олицетворява "американската мечта", а успехите ѝ се дължат на внимателна преценка на рисковете и постоянен фокус върху нуждите на потребителите. Вероятно той за пореден път ще разкаже своята лична история и тази на неговите родители, които са инвестирали в начинанието, впоследствие превърнало се в най-голямата търговска онлайн платформа.

Общото състояние на технологичните милиардери в индекса на Bloomberg, включващ 500-те най-богати хора на планетата, се е удвоило от 2016 насам и към днешна дата възлиза на около 1.4 трилиона долара. Увеличението е по-бързо отколкото във всеки друг сектор.

Седем от най-богатите десет човека в целия свят са натрупали състоянието си от технологични компании, като общите им лични активи възлизат на 666 милиарда долара, от които близо 150 милиарда са натрупани от началото на тази година.

Топ 15 на градовете с най-много милиардериКои градове милиардерите наричат свой дом


Сред "големите победители" през 2020 година се нарежда и Илън Мъск, чието богатство се удвои до размер от близо 70 милиарда долара на фона на скока на акциите на неговата компания Tesla, произвеждаща електрически автомобили.

Съосноватеят на Microsoft Бил Гейтс и бившият изпълнителен директор на компанията Стив Балмър също продължават да печелят от възхода на акциите на компаниите, въпреки че отдавна не са част от нейното ръководство.

Единствените представители на Топ 10 в милиардерския списък, чието богатство намалява през 2020 година са собственикът на конгломерата за луксозни стоки LVMH Бернар Арно и "оракулът от Омаха" Уорън Бъфет, който ръководи инвестиционния фонд Berkshire Hathaway.

Технологичните компании днес контролират инфраструктурата на дигиталната икономика по същия начин, по който индустриалните гиганти са "монополизирали" американската икономика в края на XIX и началото на XX век.

През 1900 година обаче петте най-големи американски компании са притежавали дял от под 6% в брутния вътрешен продукт на страната, показват оценките на икономиста Дарън Аджемоглу от Технологичния институт на Масачузетс (MIT). В момента пазарната капитализация на петте най-големи технологични компании (Apple, Amazon, Alphabet, Facebook, and Microsoft) се равнява на около 30% от американския БВП - двойно повече в сравнение с 2018 година.

Нарастващата икономическа мощ на "индустриалните барони" от началото на миналия век предизвиква остра реакция, като се стига до масови стачки и улични бунтове. Предприемат се радикални за времето си реформи, включително антимонополния закон на Шърман и въвеждането на федерален данък върху личните доходи.

В сравнение с трудностите, пред които се изправят най-богатите американци от началото на XX век, като Джон Рокфелер, настоящият натиск на държавните институции върху технологичните компании, поне засега, изглежда сравнително "нежен", пише Bloomberg.

Политиците в левия спектър, сред които са Александрей Окасио-Кортез и Бърни Сандърс, адресират нарастващото икономическо неравенство и увеличаващите се активи на милиардерите. Пред имението на Джеф Безос в Манхатън редовно се събират протестиращи, които настояват за въвеждане на данък върху личното богатство.

Служителите на Facebook открито говорят за ролята на своя шеф Марк Закърбърг в разпространяването на фалшиви новини и "езика на омразата".

Щатските милиардери забогатяха с 565 млрд. долара през пандемиятаПоследните три месеца бяха болезнени във финансово отношение за много американци, но милиардерите не са сред тях

Монополистите от XX век, в лицето на Рокфелер, Карнеги и други, правят опит да "ремонтират" публичния си имидж, предприемайки мащабни благотворителни кампании. Нещо подобно се случва и в момента.

Бил Гейтс и Уорън Бъфет бяха едни от първите магнати на новата ера, които поддържат инициативата за даряване на голяма част от личното си състояние още в рамките на собствения си живот, а не под формата на наследство. Закърбърг също навлезе в полето на филантропията с призива си за развитие на човешкия потенциал и подпомагането на възможностите за равен старт.

Но дори и тези инициативи на най-богатите хора на планетата стават обект на критика. Подкрепата на Бил Гейтс за разработката на ваксини и медикаменти за лечение на коронавируса по време на пандемията предизвика одобрението на много хора, но в същото време даде повод за нови конспиративни теории, уличаващи го в подмолни мотиви и намерение за "скрит контрол" върху обществото.

Според данните от съвместно проучване на YouGov и Yahoo News, 44% от симпатизантите на Републиканската партия и 19% от демократите смятат, че ваксинациите ще се използват за инсталиране на проследяващи импланти в човешкия организъм.

Атаките към Джеф Безос също не са спрели, въпреки обещанието му да инвестира 10 милиарда долара в борбата с климатичните промени и да дари 100 милиона долара за неправителствената организация Feeding America, която се занимава с доставка на храна за бедните.

Но въпреки всичко, компаниите от групата на т. нар. "Big Tech" получиха признание дори и от своите критици по време на пандемията.

"Имахме късмет, че новите технологии бяха на наше разположение. Без тях ефектите на карантината и социалното дистанциране щяха да бъдат много по-тежки", казва Дарън Аджемоглу. По думите му обаче това ще има и своята цена: "Точно по тази причина обаче тяхната доминация върху икономиката и личния ни живот ще се увеличи неимоверно, а процесите на дигитализация и автоматизация ще се ускорят".

Според икономиста това означава разширяване на неравенството, загуба на работни места и подкопаване на демокрацията.

Това са 20-те най-богати хора в светаЕдва за втора година в последното десетилетие, броят на милиардерите и тяхното общо състояние намаляват


Точно тези опасения обаче дават още един повод правителствата да сложат "на мушката" си големите технологични компании, още повече, че държавните бюджети пострадаха тежко по време на пандемията и сега богатствата на Big Tech изглеждат още по-привлекателни.

Влизайки в тазгодишната предизборна надпревара кандидатите на демократите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс предложиха въвеждането на данък върху личното богатсво, който се прие добре от избирателите.

Бившият вицепрезидент Джо Байдън не подкрепя тази идея, но настоява за по-високи ставки на подоходните данъци на богатите и на корпорациите, както и за "запушване" на вратичките за заобикаляне на налозите върху недвижимите имоти.

Но каквито и мерки да бъдат предприети, "прибирането" на част от богатството на магнатите от ранга на Безос, Закърбърг или Гейтс в държавната хазна е трудна задача. Така или иначе по-голямата част от него се измерва в цените на притежаваните от тях акции, а те не се облагат, докато не бъдат продадени, припомня изданието.