Разкопки потвърждават легенда за древна кула в Дупница
Разкопки преди 27 г. правят истина съществуващата легенда за кулата в град Дупница.
От „време разделно“ в Дупница битува легендата за кула, издигната върху днес съществуващия тунел на Е-79, такъв има и на жп-линията София-Кулата.
В днешно време върху тунела се издига кръст, обозначаващ мястото на паметника-костница на загиналите във войните през 1912-1918 г.
Разкопките на селище, съществувало преди 6 хиляди години, макар и обраснали с растителност - личат, но от отбранителната крепост, наричана „кула“, са останали само основите.
В двата края на наподобяващата неправилен правоъгълник крепост с площ 4 дка се извисявали две наблюдателни кули.
„Крепостта „Кулата“ в Дупница е от 4-6 век, започнахме разкопките в района през 1993 г. във връзка със строителството на паметника на загиналите във войните в периода 1912-1918 г.
Попаднахме на основите на средновековна кула от 11-12 век, до тогава имаше само легенда за крепостта или кулата, дала названието на цялата местност“, разказа пред БГНЕС Славянка Николова-уредник в музея в град Дупница.
Тя добавя, че пътят към билото на хълма е прокаран още през 1933 г., когато е издигнат първият паметник на загиналите във войните.
„Самата средновековна кула е с размери 8х8 метра, като ъглите й сочат към основните посоки на света, а стените й били с дебелина от 1.30-1.40 метра, което означава, че би било могло да е била на 3-4 етажа“, обяснява Николова.
Строежът е бил отбранителна, наблюдателна или сигнална кула, а в резултат на разкопките попаднахме на много кости, сочещи, че там е имало гарнизон със семейства.
Върху стените на ранно-византийската крепост са открити са и детски погребения от по-ранен период. Част от строителните материали са били използвани и за строежа на самата кула.
На следващият сезон разкопките са продължили в съседните на крепостта сектори, която е била във формата на неправилен правоъгълник, ограждащ площ от близо 4 дка.
„Стените на кулата-крепост са градени на калова спойка, а на места с бял или розов хоросан, а стените в зависимост терена, особено в източната и южна част, са укрепвани с много контрафорс.
В планировката на крепостта открихме още две кули - едната в източната част със стени, дебели 80 см, а в пода й били вградени големи и малки питоси, в които се съхранявало зърно.
Близо до тази кула е открит и един от най-ценните предмети-една стеатитова иконка с изображение на един от библейските царе-пророци-Давид или синът му Соломон“, пояснява уредникът в музея.
В западната част на крепостта също е открита кула с размери 6.5 на 7 м с дебелина на стените от 70-80 см. До нея имало складово помещение с вкопани в земята 10 броя питоси. Най-вероятно отгоре имало дървени платформи, оформящи обитаеми жилища.
„Самата крепост е престанала да съществува след пожар, това е станало през 6-ти век, което е установено по датировката на откритите при разкопките строителни материали и монети“, продължава разказа си Николова .
Според нея при разкопките, освен нагръдната библейска икона с размери 3 на 4 см, са открити множество битови съдове, метални предмети, питоси, а от по-късния среновековен период е открит сребърен пръстен със стилизирано изображение на двуглав орел.
В самото начало на разкопките, на билото на хълма е открит счупен на две печат за просфора (обредни хлябове - бeл. ред.) . На него има надпис: „Данил-пророк Христа“. Това показва, че става дума за християнско население. Открит е малък железен нагръден кръст, монети от 4 и 6 век, както и повече от 300 предмета от битов характер.
Подобни крепости има много в струмската отбранителна система в района.
В един от сезоните на разкопките археолозите са попаднали на по-ранна яма, в която е открита антропоморфна фигурка от късния халколит - пето хилядолетие преди Христа“, завършва разказа си уредникът в дупнишкия музей.