Ниските лихви и рецесията поставят под риск бъдещето на пенсионерите
Рекордно ниски лихвени проценти, рекордно високи нива на дълга, рецесия, нарастващо икономическо неравенство и резки климатични промени - едва ли през последния век е имало момент, в който да има повече негативни фактори, влияещи върху благосъстоянието на пенсионерите, пише Bloomberg.
Запазването на сравнително високи доходи след приключване на активния трудов стаж става все по-трудна задача за много хора по света, показват данните от проучването Natixis Global Retirement Index за 2020 г. на инвестиционната компания Natixis.
То подрежда 44 държави на база на няколко критерия, свързани с качеството на живот и финансовата независимост на пенсионерите.
На първите три места се нареждат Исландия, Швейцария и Норвегия.
В Топ 10 влизат още Ирландия, Нидерландия, Нова Зеландия, Австралия, Канада, Дания и Германия. Съединените щати са на 16-а позиция.
Авторите на доклада обаче уточняват, че класацията се базира на икономическите данни за 2019 г. и не включва ефектите от пандемията от COVID-19, която избухна в началото на 2020 г.
Една от най-големите заплахи за благосъстоянието на пенсионерите, според експертите на Natixis, са ниските лихвени проценти, които на много места по света вече са отрицателни. Това означава, че генерирането на сравнително добра доходност от безрискови активи вече е почти невъзможно.
Данните от проучването показват, че в 16 от изследваните 44 държави средната стойност на реалните лихвени проценти за последните пет години е отрицателна. През 2016 г. подобна ситуация се е наблюдавала само в една държава - Великобритания.
Показателите в Natixis Global Retirement Index илюстрират и нарастващото икономическо неравенство, особено в някои държави. Съединените щати, например, са на седмо място в списъка на държавите с най-голяма разлика в доходите между бедни и богати, докато в същото време са на шеста позиция по най-висок БВП на човек от населението.
Освен това САЩ отчитат най-високите разходи за здравеопазване на човек от населението, но в същото време през 2020 г. изпадат от Топ 10 на държавите с най-добри здравни показатели за възрастните хора и отиват чак на 16-а позиция, като основната причина е понижаването на средната продължителност на живота.
"Демографските тенденции поставят пенсионните системи на много държави под натиск и то от доста време насам. Сега фундаменталните проблеми, предизвикани от застаряването на населението, започват да се натрупват", смята изпълнителният директор на изследователския отдел на Natixis Дейв Гудсел.
Нарастващата безработица в резултат на кризата, предизвикана от COVID-19, може да нанесе "троен удар" върху пенсионното осигуряване. От една страна, загубата на работни места ще накара много хора да отложат спестяването на средства за пенсия и да ги насочат към неотложните си битови нужди.
Освен това спадът на доходите на работещите намалява и техните вноски в пенсионната система, което автоматично се отразява на доходите на пенсионерите в държавите, които разчитат на т. нар. разходопокривна система.
Третата опасност е свързана с част от стимулиращите мерки, предприети от някои държави в отговор на кризата. САЩ, Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Финландия и Исландия дадоха възможност на гражданите си да изтеглят част от пенсионните си спестявания, за да компенсират временната загуба на доходи.
Този ход обаче може да постави под риск дългосрочната им финансова независимост, отбелязват още експертите на Natixis.
Ако към тази мрачна картина се добавят и здравните рискове, свързани с пандемията, както и тези, предизвикани от климатичните промени, перспективите на бъдещите пенсионери не изглеждат кой знае колко обнадеждаващи.