11 от най-великите инвеститори за всички времена
Те са нещо като рок звездите на финансовия свят - всички знаят имената им и им се възхищават, всяка тяхна дума се превръща в новина.
Финансовото издание Investopedia представя най-великите инвеститори на всички времена.
Те са имали различни стратегии и философии, някои са измислили собствени начини за анализиране на пазара, а други твърдят, че разчитат изцяло на инстинкта си.
Това, по което си приличат: знаят как да побеждават пазара. Тези инвеститори помогнаха на милиони хора по света също да постигнат впечатляващи доходности. Нека видим кои са те:
Бенджамин Греъм
Освен финансов мениджър, той е известен и като автор на книги и „учител" на следващите поколения финансисти. Греъм е баща на термините „анализ на ценни книжа" и „инвестиране в стойност".
Принципът на последното е, че всяка инвестиция би трябвало да струва много повече от това, което инвеститорът е платил за нея.
Той вярвал във фундаменталния анализ и търсел компании с добри счетоводни баланси, нисък дълг, над средните за сектора маржове на печалба, както и сериозни количества свободни парични средства.
Джон Темпелтън
За него се знае, че купува, когато песимизмът е взел връх на пазара и продава, когато властва оптимизмът.
Той е създател на някои от най-големите и най-успешните международни инвестиционни фондове в света.
През 1992 г. продава Templeton funds на Franklin Group. През 1999 г. списание Money го определя като „най-добрия селекционер на акции на века".
Роден е в САЩ, живее на Бахамите и се отказва от американското си гражданство, което заменя с британско, след като кралица Елизабет Втора го удостоява с рицарски орден.
Томас Роу Прайс
Томас Роу Прайс пръв говори за „инвестиране в растеж". Началото на неговата кариера съвпаднало с Голямата депресия и това, което научил, е, че не трябва да стои далеч от акциите, а напротив - да се научи да ги обича.
Според Прайс финансовите пазари са циклични. Той също така мразел да се движи „с тълпата". Инвестирал в добри компании и задържал акциите за дълги години.
Неговата философия била, че инвеститорите трябва да се фокусират над селекция на добри акции, които да държат дългосрочно - нещо, което по онова време било странна практика. Той залагал на дисциплина, постоянство и фундаментален анализ.
Джон Неф
Неф започнал работа в Wellington Management Co през 1964 г. и работил в нея 30 години, като управител на три от фондовете й. Той се фокусира над компании с ниски P/E коефициенти (бел. ред. цена/печалба) и високи дивидентни доходности.
Управлява Windsor Fund в продължение на 31 години (до 1995 г.), който за този период той има възвръщаемост от 13.7% спрямо 10.6% за S&P 500. Това означава печалба от около 53 пъти на сума, инвестирана през 1964 г.
Джеси Ливермор
Ливермор нямал образование и започнал, без да знае почти нищо за фондовия пазар. Той се учил от практиката и от грешките си. Той сам си създал принципи, които до днес имат поддръжници на пазара.
Започнал е да търгува още като тинейджър и на 15 години вече имал печалби от порядъка на 1000 долара, което по онова време си било огромна сума.
Питър Линч
Той управлява Fidelity Magellan Fund от 1977 до 1990 г., по което време активите на фонда нарастват от 18 милиона до 14 милиарда долара. Неговата възвръщаемост надминава тази на S&P 500 в 11 от 13-те години, в които ръководи фонда. Средната доходност на година е 29%.
Често го описват като хамелеон, тъй като се адаптирал към инвестиционния подход, който съответства на времето. И той като Бъфет не инвестира в акции на компании, от чийто бизнес не разбира.
Джордж Сорос
Анализирал глобалните икономически фактори и успявал да разбере как те ще се отразят на пазара и на валутните курсове.
Като инвеститор можем да определим Сорос като краткосрочен спекулант. През 1973 г. основава хедж фонд Soros Fund Management, който днес е познат като агресивния Quantum Fund.
За почти две десетилетия той управлява този фонд и носи възвръщаемост от над 30% на година, като на два пъти постига годишна доходност от над 100%.
Уорън Бъфет
Оракулът от Омаха е един от най-добрите инвеститори на нашето време. Той следва принципите на Бенджамин Греъм и създава мултимилиардна индустрия чрез компанията си Berkshire Hathaway.
Ако през 1965 г. бяхте инвестирали 10 000 долара в тази компания, днес щяхте да имате 165 милиона долара.
Навършилият наскоро 90 г. инвеститор е изключително скромен, като все още живее в къщата, която купува през 1958 г., закусва за между 2 и 3 долара на ден, обожава черешова Coca-Cola и доскоро ползваше телефон с капаче.
Джон Богъл
Той основава Vanguard Group през 1974 г. и прави компанията за управление на активи една от най-уважаваните в света. За първи път прави инвестицията в индексни фондове, при това с ниски такси, достъпна за милиони инвеститори, като създава първия индексен фонд - Vanguard 500 през 1976 г.
Богъл почина в началото на 2019 г., малко преди да навърши 90 г.
За него Уорън Бъфет казва: „Джак Богъл е направил повече за американските инвеститори, от който и да е друг човек в тази държава".
Карл Айкън
Той започва кариерата си през 70-те години и прави първия си удар с враждебното придобиване на TWA през 1985 г.
Купува акции на компании, които счита, че имат лошо управление, след това притиска мендижърите им да преструктурират, докато компанията не се вдигне на крака, след което продава обратно дяловете си.
На Уолстрийт дори има термин „ефектът Айкън" - има се предвид скокът на цените на акциите на една компания, когато Айкън започне да я купува, тъй като счита, че има лош мениджмънт.
Бил Грос
Наричат го „царят на облигациите". Той е най-добрият мениджър на фондове, инвестиращи в облигации. Като основател и мениджър на PIMCO, той и екипът му управляват активи за над 1.9 трилиона долара.