В есенната си прогноза ЕК коригира своите очаквания за спада на БВП на България през 2020 г. от 7.2% през пролетта на 5.1%.

Според Комисията икономиката на страната е започнала да се възстановява след дълбок спад през второ тримесечие. Потиснатото потребителско доверие и повишената несигурност ще продължат да оказват влияние върху потреблението и инвестициите до края на годината.

Очаква се растежът на БВП да достигне 2.6% през 2021 г. и 3.7% през 2022 г. Износът и потреблението ще допринесат положително за растежа през следващите две години, в съответствие с положителното развитие на външното търсене и пазара на труда.

Според оценките на Комисията, през 2020 г., съпоставено с данните на 27-те държави-членки, страната ни е с най-ниският бюджетен дефицит, на трето място е по най-нисък дълг, а спадът на БВП е по-малък от средния за ЕС.

За България ЕК отбелязва, че след отчетените спадове през март и април, при износа на стоки се забелязват признаци на възстановяване, основно при търговията с държави от ЕС. През второ тримесечие почти не е имало приходи от пътувания на чужденци в страната, а отчетеното след това подобрение е слабо. ЕК прогнозира, че втората вълна на пандемията ще се отрази неблагоприятно на износа през последното тримесечие на текущата година и първото на следващата година.

Рисковете пред прогнозата са балансирани. Не са взети под внимание средствата, които страната ще получи по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, които са риск в положителна посока. В същото време по-негативни настроения сред бизнеса биха довели до по-ниски инвестиции през следващите две години.

Според очакванията на ЕК нивото на безработица ще се увеличи до 5.8% през 2020 г. Отчетено е значителното нарастване на безработицата през първата половина на годината, както и положителния ефект върху ограничаването на освобождаването на заетост, в следствие на приложената от правителството мярка за подкрепа на заетостта (60/40). През 2021 г. се прогнозира частично възстановяване на заетостта, като безработицата ще намалее до 5,6 %, а през 2022 г. до 5%. Динамиката на заплатите се очаква да остане положителна, повлияна частично от увеличението на заплатите в публичния сектор и минималната заплата. Все пак, темпът на растеж на показателя се очаква да се забави до 4.7% през 2020 и 2021 г. и 4% през 2022 г.

Инфлацията намалява от началото на годината от по-ниските цени на течните горива. Средногодишната инфлация се очаква да се понижи до 1.2% през 2020 г. и постепенно да се увеличи до 1.4% и 1.8%, съответно през 2021 и 2022 г. През следващите две години инфлацията ще бъде повлияна от повишенията в цените при услугите, продължавайки тенденцията на нарастващ темп през последните години.

ЕК отбелязва, че България е посрещнала пандемията от COVID-19 със силна фискална позиция. Правителството е предприело мерки като повишаване на възнаграждението на работещите в системите на здравеопазване и сигурността, субсидии, схеми за социално подпомагане, които имат общ ефект върху държавния бюджет от около 2% от брутния вътрешен продукт. На начислена основа се очаква бюджетният баланс в края на 2020 г. да стане отрицателен и да достигне около 3% от БВП.

През 2021 г. бюджетният дефицит ще бъде също около 3% от БВП. Икономическото възстановяване ще има положителен ефект върху бюджетните приходи, но разходни мерки с цел запазване на работни места и подкрепа на доходите, чрез увеличение на заплати и социално подпомагане, ще имат негативен ефект върху бюджетния дефицит. При допускане за непроменени политики, ЕК прогнозират бюджетният дефицит да се намали до 1.4% от БВП през 2022 г.

Очаква се държавният дълг да се увеличи с повече от 5 процентни пункта и да достигне 25.7% от БВП през 2020 г. и 26.5% през 2021 г., преди да започне отново да намалява през 2022 г. Освен първичния бюджетен дефицит и свиването на БВП, нарастването на дълга отразява и формирането на предпазен буфер предвид извънредната ситуация.