Рамон Родригес Вердехо е част от футболния свят вече повече от 30 години, но има голяма вероятност никога да не сте чували това име. Може обаче да сте запознати с едно различно име - Мончи.

Той никога не е бил считан за звезда на терена, но сега на 52-годишна възраст, 20 години след като заменя спортния екип с костюм, той е може би най-разпознаваемата и почитана фигура в Севиля - родния му клуб, в който прекарва почти цялата си кариера.

Може дори да се каже, че неговите успехи и методите, които стоят зад тях, са трансформирали професията, която той изпълнява от 20 години – тази на спортния директор.

Като играч Мончи, друго име на испански за Рамон, прекарва 11 сезона в Севиля, основно като резервен вратар.

Той изиграва 126 мача за клуба, единственият, чийто цветове е защитавал, до отказването си от спорта през 1999 г. На следващата година той е назначен на поста, който заема и до днес.

Тъй като по онова време Мончи нямал опит, а Севиля била във втора дивизия, той изучавал методите на други клубове, за да търси вдъхновение. Порто и Лион са сред клубовете, които той следял – клубове, които печелят титли, продават звездите си и започват всичко отначало.

Основният урок бил да приемеш загубата на най-добрите си играчи, но да направиш така, че да ги замениш с други със сходни качества, но на много по-ниска цена.

Севиля не харчи и стотинка за трансфери по време на първите две години на Мончи като спортен директор, но въпреки това успява да изгради отбор, който се връща в първия ешелон на испанския футбол под ръководството на настоящия наставник на Армения Хоакин Капарос.

Чак на следващия сезон, през 2002 г., Мончи получава зелена светлина за първа инвестиция – 500 000 евро за защитника Дани Алвес, който първоначално пристига под наем от бразилския Баия.

Шест години по-късно Барселона плаща около 26 млн. евро за услугите на защитника, който според мнозина е най-добрият на своята позиция в света в продължение на десетилетие.

Така революцията на Мончи започва.

Севиля се наслаждава на 20 поредни сезона в испанския футболен елит, а под ръководството на Мончи принципът „продавай за да растеш“ се превърна в тяхна философия. Звездите на клуба не се задържат много в него, но обикновено остават достатъчно дълго, за да спечелят трофей.

Представянето на клуба е впечатляващо: Носители на Купата на краля през 2007 и 2010; Носители на Купата на Уефа през 2006 и 2007 г.; победител в Лига Европа през 2014, 2015, 2016 и 2020 г. Мончи има основна роля във всичко това, въпреки че за кратко напуска за двегодишен престой в Рома в периода 2017-2019 г.

Когато напуска в търсене на ново предизвикателство, той е вече е донесъл на клуба близо 200 млн. евро печалба от трансфери.

Сега отново е в клуба, който обича.

Вчера Севиля изгуби като домакин от Челси, но и двата клуба продължават убедително напред в елиминационната фаза на Шампионската лига.

"Истината е, че времената са доста напрегнати, като се сблъскваме с непознати сценарии и въпроси, които надхвърлят отговорностите на спортния директор," казва Мoнчи пред BBC.

"Преговорите са малко по-сложни. Трябваше да разчитаме на работата, която свършихме преди локдауна. Възложихме нови задачи на нашите скаути, които гледаха отново и отново изпъкващи играчи, които следим от известно време.

"Дори планирахме различни трансфери в зависимост от евентуалните бъдещи сценарии, в това число и спирането на Ла Лига."

Привличането на Иван Ракитич вероятно е най-мъдрият ход през лятото на Мончи и неговия екип.

Хърватският полузащитник дойде в Севиля през 2011 г. от срещу 2.5 млн. евро и напусна в посока Барселона през 2014 г. в сделка на стойност около 20 млн. евро. През септември Севиля си върна вече 32-годишният Ракитич срещу 1.5 млн. евро.

Подобни сделки са нещо стандартно за Мончи, но нещата се променят за него през 2020 г., или по-скоро кризата с COVID-19 ускорява една промяна, която тече от известно време. Тя дава сериозен тласък на новия отдел за обработка на данни и развитие в клуба, който е създаден през май 2019 г.

Скаутската дейност във футбола се развива бързо, а нови формати от данни стават все по-ценени. Нови статистически данни и индикатори се имат предвид, когато се вземат решения за трансфери.

Все по-голям брой футболни клубове се опитват да извличат максимума от данните, както се прави от години в бейзбола и баскетбола. Много от наетите в тази сфера нямат футболна история, но това няма значение, стига да има резултати.

"Ние сравняване субективната гледна точка на нашите скаути с обективните критерии на данните", казва Мончи.

"Фактът, че двете неща почти винаги съвпадат ни насърчава да вземаме решения. Вече се доверяваме повече на данните, защото имаме по-развит отдел за обработка на големи масиви от данни.

"Нашата платформа все още не е развита на 100%, но ни помага много повече, когато анализираме интересни играчи. Данните ни преди година не бяха толкова точни, колкото са днес.

"Въпреки това не можем да пренебрегваме субективната оценка на скаута. Това, което трябва да правим е да обединяваме двата подхода."

Мончи и неговият екип планират да разширят тази революция при данните, така че да помага и в други дейности на клуба, като продажбата на билети и маркетинга.

Изграждането на система, която може да намира подходящите играчи за подходящото място обаче си остава приоритет. Алгоритъмът, който са разработили, анализира над 18 000 играчи, които биха били подходящи за отбора. Зад кулисите пък Мончи е насочил поглед към друг вид трансферна цел.

Най-добре печелещите футболисти за 2020 г. Десетте най-добре платени футболисти в света ще спечелят 570 млн. долара през настоящия сезон

"В момента преговаряме с експерт по изкуствен интелект и машинно обучение, който няма никакъв опит във футбола. Борим се с неговата настояща компания, така да се каже," казва той.

Благодарение на успехите на Мончи в Севиля, все по-голям брой клубове се опитват да следват този модел. Клубове като Бенфика, Спортинг Лисабон, Монако и Аякс процъфтяват и дори генерират повече печалби от андалусийците.

Други пък предпочитат да разчитат на ученици на Мончи, като Виктор Орта, който прекарва седем години под крилото му, а сега пасва добре в екипа на Марсело Биелса в Лийдс Юнайтед.

Големите трансфери остават стратегията, която много други клубове предпочитат. Такъв пример е Челси, който похарчи 245 млн. евро за петима играчи това лято.

"Иска ми се да вярвам, че директорите в Челси са напълно наясно с финансите си и възможностите за печалба и съм убеден, че е така," казва Мончи. "Ако правиш инвестиция, това е така, защото бюджетът ти го позволява.

Мончи никога не е крил възхищението си от английския футбол. Всъщност той прекарва шест месеца в Лондон през 2013 г., за да подобри английския си и за да направи някои проучвания.

"Търсех бизнес информация. Клубовете от Висшата лига имат наистина напредничава бизнес модел, който исках да приложа в Севиля.

Те успяват да направят футбола наистина печеливш чрез телевизия, маркетинг и чувство за принадлежност – всичко, което бе причината по онова време приходите в английския футбол да са много по-големи от тези от испанския."

Мончи търси вдъхновение в английския футбол по времето когато английският клубове търсят своя Мончи. Днес много клубове от Висшата лига, като Манчестър Сити, Ливърпул, Лийдс и Арсенал имат спортен директор. Манчестър Юнайтед обаче нямат.

"Има много успешни клубове, които поверяват привличането на нови играчи на различни хора – на генералния мениджър, на главния треньор или на спортния директор. Предпочитам последната опция, защото е най-балансирана," казва Мончи.

"Това не означава, че Манчестър Юнайтед нямат скаутски отдел. Разбира се, че имат.

Те не разполагат с Чики Бегиристайн (Манчестър Сити) или Майкъл Едуардс (Ливърпул), но съм сигурен, че разполагат с квалифицирани професионалисти, които да вземат тези решения на Олд Трафорд. Говорим за топ клубове, които аз не мога да науча почти на нищо."

След като в продължение на 20 години взема трудни решения, Мончи твърди, че знае как да издържа на напрежението. Той е доволен от работата си и чувства, че има още много какво да даде. Въпреки това вече е започнал да мисли за подходящото време своя собствен трансфер.

"Аз съм длъжник на моето семейство, приятели и на себе си. Трябва да им върна всичкото това време. В това число и на себе си. Затова няма да съм тук още дълго време“, казва той.

"Всички други са на второ място. Познавам съпругата си, откакто сме на 15 години. Децата ми са на 27 и 21 г. и израснаха при тези обстоятелства. Обръщам толкова внимание на клуба, че жертвам собственото си благосъстояние. Считам се обаче за привилегирован. Правя това, за което мечтая от дете.

Шест часа сън ми стигат. Ставам рано, за да тренирам, но през това време и работя, тъй като телефонът и компютърът ми са включени. На моята позиция няма логика да си неоткриваем.

Това ще продължи, докато се чувствам щастлив. Не съм отбелязал дата на календара. В днешно време ходя на работа със същата амбиция. Ще си тръгна, когато започна да отварям вратата на офиса си с тревога.

Късметлия съм, че имам приятели, които не се сърдят, когато им обещая, че ще им върна обаждане и го направя пет дни по-късно."