Неапол си има пицата, Рим – пастата качо е пепе, а Сицилия канолите.

Според мнозина това е най-известният италиански десерт, като той може да бъде видян почти във всяко сицилианско кафене и сладкарница.

Той също така получава заслужена почит на официалния уебсайт на острова и е увековечен от сицилианците във филма „Кръстника“ с известната фраза "Остави пистолета, вземи канолите."

Ако обаче сте виждали каноли и сте си помисляли, че изглеждат като едно точно определено нещо, не сте само вие. Обичаният сицилиански сладкиш наистина има фалическа форма и за това си има добра причина, пише BBC.

Според местните легенди по време на арабско владичество в сицилианския град Калтанисета (около 1000 г. от новата ера), харем от жени създава десерта – пържена, цилиндрична черупка, направена от брашно, захар и масло, с пълнеж от сирене рикота, за да възхваляват мъжеството на техния емир.

Тази история не може да бъде доказана, тъй като няма писмени записи, но понятието за еротични сладкиши датира от векове.

В Древна Гърция, по време на празненствата в чест на богинята Персефона - дъщеря на Деметра, хората хапвали сладки с мед и сусам във формата на женски гърди в чест на плодородието и майчинството. Тази практика впоследствие се пренася и в останалата част на Средиземноморието и в Сицилия преди Римската империя.

Сексуалните органи не са считани за табу в древногръцкия и римския свят, а са били почитани като символи на изобилие, казва пред BBC Мария Оливери, експерт по културното наследство от Палермо. “Сексуалните форми на сицилианските десерти произлизат от този древен свят. Тогава е било важно да има много деца, тъй като те могат да обработват земята и да участват в изхранването на семейството,” казва Оливери.

До 11 век нормандските завоеватели вече са наложили католицизма в Сицилия и древните традиции се смесват с католическите. Вековните десерти обаче издържат теста на времето и са запазени от монахини, които приготвяли сладкишите в манастирите за различни фестивали и религиозни празници.

Например, сладкишът касата (кръгла рикотена торта, украсена с марципан, ядки и захаросани плодове), за който се смята, че е създаден по време на арабското владичество за отбелязване на пролетта, се превръща във великденски специалитет. Подобно на канолите, редица други стари италиански сладкиши с еротични форми са предавани от поколение на поколение.

Minne Di Sant'Agata, известен още като Minni di Virgini, е бил във формата на женска гърда в чест на Света Агата - мъченица от римско време, чийто гърди са били отрязани заради това, че не се поддала на мъжките опити да бъде съблазнена. Сладкишът Feddi ru Cancillieri пък е създаден на шега, така че да наподобява задни части.

“Монахините не са приготвяли сладкиши с еротична форма, защото са били сексуално потиснати и са искали да се забавляват, както някои хора биха си помисли, а защото са наследили древна традиция,” казва Оливери.

Още от времето на Древна Гърция приготвянето и консумацията на ядивни символи се свърза с ритуала на саможертвата и се смята, че сближава хората с боговете. Това схващане се пренася и в католицизма, а на монахините им било позволено да приготвят сладкиши, въпреки средновековните монашески правила, които забранявали лакомията.

Три храни, които е добре да хапвате мухлясалиИ три, които определено не трябва

За съжаление, повечето манастири, които са използвали традиционните рецепти за каноли (като Абация Нова в Палермо), вече не функционират и само няколко по-възрастни монахини още знаят как се приготвят. И макар каноли да има навсякъде в Италия, най-добрите и най-автентичните, според мнозина, могат да бъдат открити в няколко сицилиански кафенета, като Caffè Sicilia в Ното, Euro Bar в Датило.

За да помогне за спасяването на традицията, Оливери отваря сладкарница през 2017 г. в манастира Санта Катерина в Палермо, където приготвя сладкиши по рецепти, открити чрез проучване на архиви и от аристократични фамилии, които пък се сдобили с тях от сицилиански манастири. За разлика от повечето заведения, които използват промишлени черупки за каноли, Оливери произвежда своите сама.

Освен при традиционалистите, като Оливери, повечето сициалиански каноли са се промени по вкус и съставки с времето заради технологичния напредък и влиянието на други култури и са се разпространили из цял свят.

Въпреки бягството от оригинала по отношение на вкуса и съставките обаче, структурата на канолите си остава същата.