София в рамките на десет години - между 2009 и 2019 г., е успяла да увеличи своето население с почти 80 000 души.

Това съобщи икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов при онлайн представянето на анализ на ИПИ за икономическото и социалното развитие на областите в Южна България.

Едновременно с това само една област от Южна България е успяла да увеличи населението си - Кърджали - с около 3500 човека, коментира Николов, като уточни, че и там, както и в София, големият фактор за увеличението на населението е механичното му движение, а не това, че има баланс между раждаемост и смъртност.

Останалите области са на загуба, като най-тежко е положението в Пазарджик и Стара Загора, които губят по почти 38 000 души всяка година, посочва Darik News.

Икономистът акцентира на интересната позиция на двете области - Пазарджик е между Пловдив и София, а Стара Загора е между Бургас и Пловдив, като допълни, че най-вероятно хората, които са напуснали тези области, са се насочили именно към тях.

Николов подчерта, че в тази ситуация, освен София, няма печеливш и допълни, че това е обяснението до някаква степен и за динамиката на цените на жилищата през последните няколко години, за острия недостиг на места в детските градини, за проблемите в инфраструктурата, която - особено в по-новите квартали, не може да навакса на този бърз ръст на населението.

Поглед в архивите: Населението на България през 1920 г.Как изглеждат промените в демографската структура на населението за последните 100 години?

За естествения прираст на населението икономистът уточни, че той е почти равен за повечето области на юг, докато при механичното движение става видимо кои областите са "магнит" за работна сила и за по-млади хората. Кърджали стои като очевиден победител с висок механичен прираст през 2019 г., но там върху миграционните процеси има влияние на изборния цикъл, коментира експертът.

Пловдив застава пред София като привлекателен център за миграция, което, според икономиста, показва доколко местната индустрия е "гладна" за кадри. Бургас също е привлекателен за населението, но там и местните движения са от значение, като трябва да се отчита и влиянието на ръста на туристическия сектор през последните няколко години.

Съответно пък малките области са големите донори на население, като Сливен, който е загубил десет промила през 2019 г. Близко до тези стойности са Смолян и Кюстендил.

София област, от една страна, става все по-предпочитано място за живеене от хора, които работят в столицата, но пък и губи население - най-вероятно в полза на София, коментира експертът. Той уточни, че ако се разглежда в цялост - столицата и периферията, ще има нетен положителен ефект при населението.

По темата за бедността експертът коментира, че през последните десет години се отчита леко повишаване на дела на населението, което е под линията на бедността в страна във всички области, освен Ямбол, която успява да балансира, а Кърджали свива този дял.

Това обаче до известна степен е статистически ефект, защото ръстът на заплатите и на доходите вдига нагоре линията на бедността. Според икономиста най-видим проблем има в Благоевград, където има влошаване на ситуацията на пазара на труда, закриване на няколко големи предприятия, свиване в туризма през последната година и когато станат известни данните за 2020 г., ще се види, че бедността там се е "изстреляла" още по-нагоре.

София, която "диктува" националната линия на бедност, успява да се задържи с най-нисък дял на хората под линията на бедност и да помогне за подобряването на положението, например, в Перник.

Като цяло динамиката на бедността е негативна, водещите икономически центрове успяват да се откъснат, а тези между тях имат все по-негативен тренд, обобщи експертът и допълни, че разликата се дължи основно и на дела на хората с висше или поне средно професионално образование.