Азиатските акции поевтиняха до едномесечни дъна днес, след като сривът на световните пазари на облигации повиши доходността по дълговите книжа и изплаши инвеститорите, че понесените сериозни загуби може да предизвикат разпродажби и при други активи.

Мащабите на разпродажбите накараха Централната банка на Австралия изненадващо да започне да изкупува облигации, с което помогна на доходността да отстъпи от достигнатите преди това върхове.

Доходността по 10-годишните щатски държавни облигации намаля до 1.494%, след като преди това беше достигнала едномесечен връх от 1.614%, но все още бележи ръст от цели 40 базисни пункта за месеца, което е най-голямото увеличение от 2016 г.

“Сривът при инструментите с фиксирана доходност преминава в една по-смъртноносна фаза за рисковите активи,” заяви пред Ройтерс Деймиън Маккъло от Westpac.

Дори и мисълта за евентуален край на супер евтините пари изплаши пазарите на акции по света, които редовно в последното време бележат нови рекорди.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI днес губи 2.4%, понижавайки се до едномесечно дъно, докато японският Nikkei отчита понижение от 2.5%.

Индексът на китайските сини чипове се присъедини към спада с понижение от 2.5%.

Фючърсите на щатския NASDAQ отстъпват с 0.5% след резкия спад на индекса вчера, докато тези на S&P 500 губят 0.1%. Фючърсите на EUROSTOXX 50 се понижават с 1.2%, а тези на FTSE отчитат спад от 1.1%.

Вчера щатският индекс Dow Jones се понижи с 1.75%, докато S&P 500 изгуби 2.45%, а Nasdaq затвори с 3.52% надолу, което беше най-големият спад за технологичния индекс от близо четири месеца.

Ако бяхме инвестирали в Apple, Amazon, Tesla, Microsoft и Facebook Преди 10 години

Акциите на технологичните компании бяха засегнати, като книжата на Apple Inc, Tesla Inc, Amazon.com Inc, NVIDIA Corp и Microsoft Corp записаха най-голям спад.

Всичко това засили важността на данните за личното потребление в САЩ, които се очакват по-късно днес. Сред тях е и един от любимите индикатори за инфлацията на Федералния резерв.

Основната инфлация, всъщност, се очаква да се понижи до 1.4% през януари, което може да помогне за успокояване тревогите на пазара, но евентуални изненади във възходяща посока вероятно ще ускорят разпродажбите при облигациите.

Повишението на лихвите по щатските държавни облигации предизвика тревоги и на развиващите се пазари, където се опасяват, че по-добрата доходност в САЩ може да доведе до отлив на средства.

Щатският долар поскъпва, като доларовият индекс се повиши до 90.360 пункта. Доларът поскъпна и спрямо йената, като за кратко достигна до най-високото си ниво от септември при 106.42. Еврото поевтиня леко до 1.2152 долара.

Скокът при лихвите по държавните ценни книжа засегна златото, което не предлага фиксирана доходност, като цената на метала се понижи до 1 767 долара за тройунция, след като преди това беше достигнала връх от 1 815 за седмицата.

Цените на петрола се задържаха близо до 13-месечни върхове, като прибирането на печалби беше ограничено от резкия спад в производството на суровината в САЩ през миналата седмица заради зимната буря в Тексас.

Щатският лек суров петрол поевтиня с 44 цента - до 63.08 долара за барел, докато спадът при брента беше от 33 цента до 66.55 долара за барел.