В днешно време, когато искаме да разберем колко е часа, повечето от нас поглеждат към телефона си.

Дори и ръчните часовници вече се използват все по-рядко. Преди няколко столетия обаче, когато персоналните механизми за измерване на времето все още не са били измислени, хората не са се питали един друг колко е часът, а са поглеждали към часовниковите кули.

Такива е имало в почти всеки по-голям град, като за целта често се използвали камбанариите на църквите или по-високи административни сгради - кметства, полицейски участъци, покрити пазари и т.н.

В България първите часовникови кули се появяват през 14-и век, успоредно със завладяването на българските територии от Османската империя. Една от първите им функции е да синхроницират религиозните обреди - както за християните, така и за мюсюлманите.

През 19-и век те стават важна част от градския живот, като с тяхна помощ се определя работното време на пазарите, занаятчийските работилници и др.

Появяват се строители и предприемачи, които се специализират в строителството на подобни съоръжения.

До 17-и век часовникови кули се появяват в почти всички градове, както и в манастирите в страната. Повечето от тях за разрушени и на тяхно място са изникнали нови сгради, но има и такива, които са запазени до наши дни.

1. Кулата на Мешчиите във Враца

Кулата на Мешчиите е един от символите на град Враца и се предполага, че е строена през 16-и век. Тя е с височина 13.4 метра и е изградена от ломени камъни, споени с хоросанов разтвор. Състои се от един приземен и три надземни етажа.

Според историците първоначално постройката е имала отбранителен характер. Тя е била изградена по поръчка на местните лидери - т. нар. аяни. Те са играели ролята на посредници между централната власт в империята и местното население. Във Враца една от най-влиятелните фамилии била тази на Мешчиите, чието име носи и кулата.

През 19-и век тя е преустроена, за да изпълнява функциите на часовникова кула.

2. Часовниковата кула в Пещера

Кулата в град Пещера също е сред най-старите запазени постройки от този тип. Предполага се, че датира от 17-и век. Кулата е изградена на едно от възвишенията непосредствено над града и с височина от около 8.5 метра. Кулата е реставрирана през 70-те години на миналия век.

3. Часовниковата кула в Етрополе

Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. и е една от най-старите в България. Нейният строител е местния майстор Тодор и първоначално е изпълнявала ролята на отбранителна кула. През 1821 г. е преустроена като часовник от майстор Дидо и до ден-днешен отмерва точното време в града.

Тя е висока над 20 метра и е иззидана от речен камък. Предполага се, че първоначално е била предназначена за отбрана.

4. Часовниковата кула в Шумен

Кулата в Шумен се намира в някогашната махала Ортамахале в старата част на града. Непосредствено до нея е имало джамия, която вече не съществува.

Часовниковата кула е строена от българи, дошли от Македония, а средствата за изграждането ѝ са осигурени от местните заможни еснафи.

Любопитното е, че шуменската кула няма циферблат. Тя отмерва времето с камбанен звън на всеки 15 минути.

5. Кулата в Пазарджик

Часовниковата кула в Пазарджик е построена през 1741 г., когато градът се е казвал Татар Пазарджик.

Смята се, че е била с форма на правилна призма с основа шестоъгълник, осмоъгълник или дванадесетоъгълник, издигната върху постамент с форма на паралелепипед.

Часовникът се намирал в ниша, разположена върху пирамидата над постамента. Надпис върху плоча на кулата гласял: „Честният Ибрахим ага Хайрулов ни удостои с направата на този часовник, който бие час по час и весели града“.

През 1924 г. след Чирпанското земетресение пазарджишката кула се срутила и от нея останали само каменните основи и постаментът. През 2010 г. тя е възстановена и е официално открита на 21 май същата година по случай празника на града.

В днешния ѝ вид са запазени съхранените каменни основи с височина около 6 м, а в нишата, където е бил оригиналният часовник, са разположени скулптури на покровителите на Пазарджик Св. Св. Константин и Елена. На страните на върха на кулата са монтирани 4 швейцарски часовника.

6. Часовниковата кула в Габрово

Часовниковата кула в Габрово е построена с доброволния труд на местното население и с пари от габровския еснаф. Нейното откриване е на 11 март 1835 г., а на 1 юли същата година е монтирана и камбаната.

Легендата гласи, че за да получат разрешение от властите за строежа, майсторите на кулата слагат на върха полумесец във възхвала на Аллах. През 1920 г. полумесецът е повреден от гръмотевица.

Първоначално времето се отмерва единствено с ударите на камбаната. През 1882 г. е поставен циферблат, който е заменен с по-голям през 1902 г.

Кулата е реставрирана през 1967 г, а през 1980-те години е реставриран и часовниковият механизъм. Поради липса на поддръжка през последните десетилетия обаче часовниковият механизъм днес не функционира.

Кулата в Габрово е с височина 27.7 метра.

7. Часовниковата кула в Разград

Часовниковата кула в Разград е построена е по нареждане на русенския валия Мидхат паша. Преди нея, на същото място, се издига кула от 1764 г., която е строена по времето на разградския феодал Ибрахим паша.

Мидхат паша нарежда старата кула да бъде разрушена и да се построи нова. Предполага се, че камбаната на кулата е донесена от Унгария по време на Австро-турската война в края на 18-и век.

Сградата е реставрирана в края на 90-те години на миналия век.

8. Часовниковата кула в Ботевград

Кулата в Ботевград не е от най-старите, но със сигурност е една от най-емблематичните. Тя е символ на града и е част от Стоте национални туристически обекта.

Кулата е построена като част от мащабна строителна кампания през 1866 г. по повод обявяването на село Самунджиево за град и околийски център по предложение на Мидхад паша.

Изградена е от майстор Вуно Марков от близкото с. Врачеш. Часовниковият механизъм е направен от местния железар Генчо Наков, а камбаната – от банския майстор Лазар Димитров.

Със своите над 30 метра височина, ботевградската часовникова кула е най-високата в България.

Часовниковият ѝ механизъм е подновен и на всеки кръгъл час отмерва времето със съответния брой удари на камбаната.

9. Часовниковата кула в Благоевград

Благоевградската часовникова кула е възрожденска постройка, която се смята за един от символите на града.

Построена е в 1867 г. в Горна Джумая (старото име на Благоевград) от малешевски майстори. Кулата е оборудвана с уникален швейцарски часовников механизъм, изработен също през 19-и век.

Самата кула редставлява четириъгълна пресечена пирамида с островърх покрив с медна обшивка. Основната част на постройката е каменна зидария, а циферблатите са върху дървен градеж.

Ппрез 2009 година постройката е цялостно ремонтирана.

10. Часовниковата кула във Варна

През 1890 г. в наблюдателната кула на варненската пожарна команда е инсталиран часовник и оттогава постройката се използва като часовникова кула.

Часовниковият механизъм е английско производство и е внесен от българския революционер от Възраждането и участник в Априлското възстание Отон Иванов.

Това обаче не е първата часовникова кула в града. Още през 1775 г. Варна има камбанария с часовник, наричана Сахат-кула, която вероятно е разрушена при обсадата на града от руските войски през 1828 г. или при големия пожар по време на Кримската война през 1854 г.

През 1925 година ЖП гарата във Варна също е оборудвана с часовникова кула, построена от австрийската компания Pittel und Brausewetter.

11. Часовниковата кула в Трявна

Часовниковата кула в Трявна е построена през 1814 г., а механизмът и е от 1815 г. Според легендата, за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненските жени е трябвало да се откажат от своите традиционни накити за глава – сокай.

Кулата е изградена от местни майстори, а височината ѝ е малко над 21 метра.