Учени създадоха кибер ретина, която може да върне зрението на много хора
Швейцарски учени създадоха нов вид кибер ретина с много широко зрително поле, която може да различи десетки хиляди пиксели, пише научното списание Communications Materials, цитгирано от БГНЕС.
С помощта на новата технология хората с увредено зрение ще могат да получат пълноценни изкуствени зрителни органи. Новата ретина се състои от 10 400 пиксела, всеки от които може да се включва индивидуално към ретината. Подбран е точният брой електроди и съответното разстояние между тях, така че изображението не се разпада на части. Това означава, че пациентът ще може да различава една точка от друга, разказва доц. Диего Гецци ог Федералната политехническа школа в Лозана.
В очите на човека и на други бозайници има няколко вида нервни клетки. Част от тях отговарят за преобразуването на частиците на светлината в различими от мозъка електрически импулси, а други участват в предаването на тези сигнали към зрителните центрове на мозъка и отговарят за поддържането на жизнената активност на рецепторите на ретината. Нарушенията в работата както на едните, така и на другите често водят до проблеми със зрението.
Учените се опитват да коригират подобни дефекти с помощта на стволови клетки, генна терапия и различни невроинтерфейси, с чиято помощ изкуствената ретина се „включва” към мозъка на хора, изгубили зрението си.
Всички съществуващи кибер ретини обаче имат два големи недостатъка - те се състоят от много голям брой пиксели и имат тясно зрително поле. Поради тази причина, когато се използват такива импланти, някои дейности, като безопасното пресичане на улици или ориентирането в по-широка местност, не са възможни.
Швейцарските неврофизиолози и биотехнолози се опитват да разрешат този проблем, разработвайки набор от свръхтънки титанови електроди, които могат да бъдат имплантирани в ретината. Те могат да предават към ретината сигнали от специални очила, които имат вграден микрокомпютър и цифрова камера.
Тези електроди се поставят върху специална тънка подложка от гъвкав полимер, чиято форма и размер могат лесно да се променят чрез разтягане. Учените са тествали изобретението си върху мишки, както и с помощта на изкуствени аналози на ретината и диагностични устройства. Оказва се, че кибер ретината може ефективно да възприема потока светлина от очилата и да предава сигнали към ретината с точността на пикселите.
Екипът е на мнение, че вече може да се пристъпи към клинични изпитания на дигиталната ретина и върху хора.