Семплите жилищни блокове, разположени в централните квартали на Стокхолм, са едни от най-предпочитаните места за живеене в шведската столица. Простият им външен вид може и да не е от най-атрактивните, но за сметка на това те предлагат достатъчно зелени междублокови пространства и удобна локация.

Това, че голяма част от тях са строени преди почти един век, изглежда не притеснява повечето купувачи, пише Bloomberg.

Площта на тези жилища е сравнително малка, те рядко разполагат с повече от две спални. Архитектурата им е подчинена на типичния скромен, но удобен скандинавски стил. Същото важи и за интериора, който, видно от обявите за продажба, включва бели стени, семпли дървени мебели и обикновени текстилни килими и мокети.

И докато в днешно време тези апартаменти се търсят активно от представителите на средната класа, историята им всъщност започва като продукт на бедността и нищетата. Пред 30-те години, когато започва масовото строителство на жилищни блокове в Стокхолм, те са били предназначени за големите и бедни работнически семейства.

По онова време условията, в които живеели, били сред най-лошите в цяла Европа.

Неслучайно те получават прякора Barnrikehus, който в превод от шведски означава нещо като "детски царства". Те са илюстрация не само за това как се заражда шведската средна класа, но и как се променят нейните предпочитания.

"Детските царства" преминават през дългъг процес - през отхвърлянето им до постепенното им (и повторно) превръщане в удобно и предпочитано място за живеене.

През 30-те години на XX век Швеция е ударена тежко от Голямата депресия, а икономиката ѝ е съсипана. Много семейства губят работата и препитанието си, а една голяма част от тях дори не разполагат с истински жилища. По онова време жилищната част на Стокхолм е ограничена до т. нар. "каменен град" - малки каменни и тухлени къщи, буквално наблъскани една в друга.

По-бедните жители на града пък живеели под наем в мрачни и тесни общежития, подобни на берлинските работнически бараки. Семействата с повече деца пък понякога оставали буквално на улицита поради невъзможността да намерят достатъчно просторно жилище. В комбинация с липсата на детски градини, много домакинства предпочитали алтернативата да нямат деца, което от своя страна довело до катастрофален спад в нивата на раждаемост в страната.

Шведското общество било наясно с тези проблеми, но реалното им разрешаване започва през 1934 година благодарение на работата на двама социолози - бъдещата носителка на Нобелова награда Алва Мирдал и нейният съпруг Гунар Мирдал. Те публикуват своята книга "Кризата с въпроса за населението", в която препоръчват организирането на безплатно здравеопазване, детски надбавки, достъпни държавни детски градини и училища и по-добър баланс между личния и професионалния живот за жените, който да им позволи да отглеждат децата си.

Сред стълбовете на предложената от тях програма е и строителството на достатъчен брой жилища чрез субсидиране на наемите или на тяхната покупка.

Именно под влияние на тези предложения много общини в страната започват да изграждат жилищни блокове, които се предлагат на най-бедните домакинства. Обикновено те са оборудвани с централно отопление, бани, тоалетни, зелени площи, а понякога дори и с ведомствени детски ясли и градини за работещите майки.

Независимо дали строителството се извършвало от общински или частни компании, наемите се субсидирали от общината. Като опит за насърчаване на раждаемостта се предлагала и отстъпка за всяко дете в семейството.

Самите жилища, дори и по днешните стандарти, били изключително тесни с обща площ, която рядко надвишавала 40 квадратни метра. На това пространство се налагало да живеят семейства с по 4-5 деца. Понякога по-големите спели директно на пода, на сгъваеми дивани или матраци.

Но въпреки това условията били далеч по-добри от тези в старите работнически общежития от XIX век.

Как Ако искате да разберете къде живеят по-голямата част от средностатистическите жители на чешката столица Прага, ще трябва да се разходите малко по-надалеч от нейния исторически център


Историята на общинските апартаменти е свързана с бедността и това оставя траен отпечатък върху техния имидж. До ден-днешен те се възприемат от много шведи като "жилища за бедните".

По-късно, в годините след Втората световна война, властите в скандинавската страна промелини разбиранията си и положили усилия да осигурят достатъчно достъпни общински сгради, независимо от дохода на техните обитатели. С тази задача през 50-те, 60-те и 70-те години се заели големи строителни компании, а изградените от тях квартали и блокове имали съвсем различен облик.

Но за да разберем какво е било значението на първите общински жилищни блокове от 30-те години, е необходимо да кажем няколко думи за това как функционира имотният пазар в Швеция като цяло. На теория всеки гражданин на страната има право на апартамент под наем, субсидиран от държавата.

През последните десетилетия обаче се наблюдава липса на достатъчно предлагане, а в същото време списъкът с чакащи нараства непрекъснато. В някои части на Стокхолм се чака по 20 години. Докато дойде техният ред, много хора са принудени да плащат за краткосрочни наеми на "черния" пазар, да плащат подкупи, за да се "предредят" и т.н.

По-заможните семейства имат възможност да си купят апартаменти от частни компании или да се включат в жилищна кооперация, като в този случай обикновено се предпочитат обитатели, които се познават от преди това.

По този начин по-бедните семейства или тези, които не разполагат с необходимите "връзки", се оказват принудени да живеят в отдалечени квартали, без достъп до ключови услуги или възможности за работа. В повечето случаи, в дългосрочен план, повечето шведи могат да разчитат, че ще попаднат в сравнително евтино жилище, което обаче ще изглежда доста семпло, в сравнение с идентичен имот в Лондон или Ню Йорк и със сигурност няма да разполага със същата обслужваща инфраструктура.

Точно по тази причина "детските царства" от 30-те години, които са разположени по-близо до центъра на града, започват отново да стават атрактивни.

"Шведската система на субсидираните наеми работи така, че в момента общината в Стокхолм предлага доста жилища в сравнително централни части на града и то при много изгодни условия за наем. Мечтата на много семейства от средната класа е да се сдобият с такъв дом. В днешно време те въобще не са това, което са били преди 7-8 десетилетия. В момента опашката с чакащи за такова жилища е доста дълга", обяснява Мартин Грандер от университета в Малмьо.

В днешно време никой не би настанил многодетни семейства в апартаменти от по 40 квадратни метра, но се оказва, че през последните години именно бедните домакинства постепенно губят възможността за настаняване в районите в близост до централните градски части и районите с добре развита инфраструктура.

"Днес имаме остър недостиг на жилища в градовете, като проблемите са най-сериозни именно за семействата с деца и самотните родители. Това са същите групи, които са били изключени от възможността да получат достъпно жилище и през 30-те години на миналия век. Тоест днес ние водим същия дебат, както и тогава", казва още Грандер.

В много общини в страната вече се обсъжда активно възможността за субсидирано настаняване на семействата от уязвимите групи. Екстремната бедност, в която се появяват "детските царства" вече, за щастие, не съществува, но въпреки това икономическото неравенство расте с всяка изминала година, припомня Bloomberg.

А за шведското общество идеята за общност и за солидарност съществува от десетилетия. Именно тя е дала начало на системата за субсидираните жилища и се оказва, че държавата има нужда от нея до ден-днешен.