Защо китайските потребители бойкотират западните модни компании?
След като споделя своя снимка в социалните мрежи, на която е облечена с цветна блуза на шведската компания H&M, Ли Анг от Пекин става обект на серия от язвителни коментари.
Много от тях я призовават да изтрие поста си и да спре да оказва подкрепа на чуждестранни копмании, чиято цел е "да унищожат Китай".
33-годишната китайка обаче коментира, че ще продължи да споделя в социалните мрежи дрехи и модни аксесоари на западни компании, стига те да са красиви и достъпни от гледна точка на цената.
Много от останалите китайски потребители, инфлуенсъри и знаменитости обаче бойкотират модните гиганти от ранга на H&M, Nike и Burberry като форма на протест срещу обвиненията към Пекин, че не зачита човешките права на мюсюлманското малцинство на уйгурите в провинция Синдзян, където се произвеждат 20% от целия памук в света, пише CNBC.
Това поставя западните компании в трудна позиция. С население от 1.4 милиарда души, Китай е втората най-голямата икономика в света. Покупателната способност на китайците расте, а местният пазар е един от най-доходоносните за производителите на потребителски стоки.
От друга страна, младите потребители в западните държави, които все повече държат на етикета при избора на покупки, изискват от компаниите да заявят своята социална позиция по теми, като глобалното затопляне и условията на труд.
Съединените щати и техните съюзни наложиха санкции на Пекин заради отношението на Комунистическата партия към уйгурите, което Западът определя като геноцид. Обвиненията към китайските власти включват и практики като принудителен труд - нещо, което Поднебесната империя категорично отрича.
Някои модни компании се присъединиха към глобалната инициатива Better Cotton (в буквален превод от английски - По-добър памук), в която участват над 2000 фирми и неправителствени организации. Нейната цел е да насърчава добрите практики в индустрията.
Усилията ѝ обаче се изправят срещу недоволството на китайските власти и потребители, които са готови да "накажат" всеки, който изразява подобни позиции за случващото се в Синдзян.
"Ситуацията е много сложна. Западните компании се насочваха към Китай през последните 25 години с една-единствена цел - да правят пари. Сега те са изправени пред огромна дилема", смята икономистът Джордж Магнус.
Някои компании, сред които е и шведската H&M, се опитват да си върнат доверието на китайските потребители.
"Китай е много важен пазар за нас. Дългосрочните ни планове там остават в сила. Надяваме се да си върнем доверието на нашите клиенти, колеги и бизнес партньори в Китай", се посочва в изявление на компанията. Тя твърди, че иска да бъде "отговорен купувач" и разработва няколко стъпки за промяна в доставките на ресурси за производството.
"Не смятам, че една компания трябва да политизира своите икономически решения", заяви по-рано този месец един от държавните представители на провинция Синдзян Су Гуичианг. Той сравни опитите на някои фирми да се дистанцират от доставките на памук от провинцията с "вдигане на камък, който след това ще пуснат върху собствения си крак".
Германският моден гигант Hugo Boss поиска от своите доставчици да докажат, че техните продукти не идват от Синдзян. Компанията категорично заяви, че няма да толерира принудителния труд.
След призивите за бойкот на нейните продукти в Китай обаче, компанията публикува ново изявление в социалната мрежа Weibo. Там тя посочва, че ще продължи да купува памук от Синдзян, тъй като той е "един от най-качествените в света". Малко по-късно постът в социалната мрежа беше изтрит.
Германската компания, която преди няколко години се извини за това, че по време на Втората световна война е използвала принудителен труд в своите заводи за производството на униформи за армията на нацистите, заяви, че публикацията във Weibo е била "неоторизирана" и не отразява официалната ѝ позиция.
Японската Muji изрази своята готовност да продължи да купува памук от Синдзян, но в същото време изтъкна, че "взима всички необходими мерки, за да гарантира спазването на човешките права и справедлините условия на труд".
След официалния призив за бойкот на продуктите на западните компании, някои от държавните телевизионни канали в Китай започнаха дори да цензурират кадри, в които се виждат коропративните им лога и символи. Продуктите им пък изчезнаха от местните онлайн търсачки и платформи за онлайн търговия.
Синдзян е един от най-големите износители на памук в света и мащабите на проблема са огромни. "Това е тест за интегритета на корпоративния свят", коментира пред CNBC Пенелопи Кирицис от американската организация за наблюдение на условията на труд Worker Rights Consortium.
По думите ѝ призивите на потребителите на запад са пределно ясни - те не искат да бъдат съучастници в престъпления срещу човечеството.
Според американските служби над 1 милион уйгури са настанени в трудови лагери, където са принуждаване да възхваляват Китайската комунистическа партия, да се откажат от религията си и да работят принудително в заводите на провинцията.
През януари САЩ обявиха, че ще спрат вноса на памук от Синдзян, а през март администрацията на президента Джо Байдън наложи и конкретни санкции срещу местни държавни ръководители, за които се смята, че са съпричастни с нарушенията на човешките права в китайската провинция.
Китай отрича обвиненията. Официалната позиция на Пекин поддържа тезата, че става въпрос за "образователни и езикови центрове", които помагат за интеграцията на уйгурите и за изкореняването на екстремизма.
И докато Китай представлява ключов пазар за производителите на дрехи и аксесоари, представителите на "милениалите" и на "поколението Z" в САЩ и Европа също са значителен брой и не могат да бъдат пренебрегнати от бизнеса.
Хората от тези възрастови групи (родените след началото на 80-те години на миналия век) вече са повече от половината население на Съединените щати. Изборът, който компаниите правят по отношение на своите социални каузи, ще окаже дългосрочен ефект върху тяхната позиция както в Китай, така и на запад.
"Мисля, че компаниите несъзнателно се поставиха в центъра на тази битка и ще трябва да платят цената. Независимо от начина, по който решат да действат", казва още Джордж Магнус.
Обтегнатите отношения между Пекин и Вашингтон представляват допълнително препяствие за бизнеса. Много американски компании предупреждават, че конфликтът се отразява на финансовите им резултати.
Наскоро изпълнитеният директор на Boeing Дейв Калън призова администрацията на Байдън да "отдели" политиката по отношение на човешките права от търговските взаимоотношения в авиационната индустрия.
"Надявам се, че ще успеем да разграничим проблемите с интелектуалната собственост и спазването на човешките права от тръговията и ще насърчаваме търговските връзки между двете най-големи икономики в света", заяви Калън.
По думите му американските производители не могат да си позволят да се откажат от този пазар, тъй като техните конкуренти веднага ще се възползват от това и ще заемат техните позиции.
Според РейнаМитър, който ръководи Китайския център към университета в Оксфорд, китайските модни мерки все още не са толкова популярни сред китайските потребители от средната класа, колкото западните си аналози.
По думите ѝ призивите за бойкот на западни стоки ще засилят национализма и ще вдигнат политическия рейтинг на управляващите в лицето на Комунистическата партия, но едва ли ще окажат кой знае колко силен икономически ефект.
"Не е ясно дали моментните патриотични изблици действително имат потенциала да променят дългосрочното потребителско поведение", казва Митър.
В същото време 35-годишният китайски моден блогър Янг Женмен от Хенан е категоричен, че ще подкрепи бойкота на западните компании заради обвиненията им към Синдзян. Дори това да означава да се раздели с любимите си маратонки Nike.
"Да, ще трябва да сменя спортните си обувки заради този проблем. И въпреки че в личен план това ми се отразява, смятам да продължа бойкота до самия край", категоричен е блогърът.