Човечеството ще трябва да се примири с факта, че преминаването към нетни нулеви въглеродни емисии няма да бъде възможно без повече мини.

Предлагането на определени метали и суровини в момента е недостатъчно, за да посрещне прехода на глобалната икономика към масова електрификация, предупреждават учени, цитирани от BBC.

По думите им минно-добивната дейност ще трябва да се ускори поне в краткосрочен план, за да задоволи търсенето на дефицитните материали, като лития, използван за производството на акумулаторни батерии.

Разкриването на нови мини обаче често се посреща негативно от обществото заради негативните ефекти, които оказват върху околната среда. Други пък носят негативен имидж заради експлоатацията на служителите и лошите условия на труд.

Според проф. Ричард Херингтън и неговите колеги от лондонския Природонаучен музей времето за този дебат вече е настъпило.

"В момента обществото не говори по тази тема. Но според мен повечето хора не разбират какви ще последствията от т. нар. "зелена революция". По всяка вероятност ще се наложи увеличаване на минната дейност поне в краткосрочен план. Но трябва да се действа бързо, защото ако не успеем да ограничим въглеродните емисии, дългосрочните последствия ще са още по-тежки", смята Харингтън.

Все повече държави по света поставят конкретни цели и срокове за постигане на въглеродна неутралност и за ограничаване на парниковите емисии. Това означава, че двигателите с вътрешно горене и изкопаемите горива постепенно ще излизат от употреба за сметка на възобновяемите енергийни източници, като вятърните турбини и соларните панели.

Великобритания, например, иска всички нови автомобили, регистрирани в страната от 2030 г. нататък, да бъдат електрически. Но за да се случи тази трансформация, са необходими 208 000 тона кобалт, 264 000 тона литиев карбонат, 7200 тона неодим и диспрозий и 2 362 000 тона мед.

За сравнение, световното производство на кобалт в момента е два пъти по-ниско. А това на литий - с 25% по-високо от нуждите само на Великобритания.

Задава ли се глобален диамантен дефицит? От над 15 години диамантената индустрия предупреждава, че светът може да се окаже в недостиг на скъпоценни камъни


За да бъдат заменени всички бензинови и дизелови автомобили по света, които са около 1.4 милиарда, нужните количества от тези материали трябва да се умножат по 40 и то без изобщо да се взима предвид производството на турбини и соларни панели.

"До 2035 г. запасите от тези материали, годни за рециклиране, ще бъдат изчерпани и ще трябва да се мисли за разширяване на минно-добивната дейност. Надеждата е, че до 2050 г. ще успеем да изградим реално работеща кръгова иконоимка, така че по-голямата част от това потребление да започне да идва от рециклирани суровини", казва още проф. Херингтън.

Дебатът по тази тема обаче се очертава като изключително тежък. Дълбоководните добиви, например, имат много противници заради негативните ефекти, които биха могли да окажат върху океаните. Освен това много от материалите, необходими за индустрията, се добиват в държави, които не са техните основни потребители.

Две трети от световния добив на графит, например, идва от китайските мини. А приблизително същият дял от добива на кобалт се пада на Демократична република Конго.

Според Херингтън и неговите колеги Европа би трябвало да помисли за алтернативни източници на добив, които да са по-близо до нея. Това би гарантирало по-голяма сигурност на веригите за доставка, както и контрол върху условията на труд и спазването на екологичните стандарти.

А индустрията е притисната от времето, тъй като от откриването на едно находище до неговото разработване и започването на реален добив понякога е необходимо цяло десетилетие.