Едва ли има много природни явления, които да са по-мащабни и по-мощни от вулканичните изригвания.

Най-активните вулкани на Земята изхвърлят в атмосферата милиони тонове твърди частици, които блокират достъпа на слънчевата светлина и дори могат да понижат средната температура в даден регион за дълъг период от време.

Изригването на вулкана Маунт Пинатубо във Филипините през 1991 г. предизвика понижение на средната глобална температура с 0.5 градуса по Целзий. Оказва се обаче, че дори и тези мощни сили се влияят от климатичните промени, предизвикани от човешката дейност, пише списание Science.

Намаляващите ледени шапки могат да повишат вулканичната активност близо до полюсите в държави като Исландия. Според най-новите проучвания повишената концентрация на парникови газове в атмосферата ще позволят на частиците, изхвърляни от вулканите, да достигат до по-голяма височина, да се разпространяват по-бързо и да отразяват още по-голям дял от слънчевите лъчи, което означава, че ще предизвикват резки и екстремни охлаждания.

Вулканите и преди са били са оказвали силен ефект върху климата на планетата. В някои периоди те са изхвърляли огромни количества въглероден диоксид в атмосферата, предизвиквайки дълготрайни затопляния. В краткосрочен план обаче серните изпарения от недрата им реагират с водата и създават т. нар. сулфатни частици, които имат свойството да отразяват силно слънчевите лъчи.

В същото време обаче климатът на Земята също може да влияе върху активността на вулканите, смятат учените. Геофизикът Томас Обри от университета в Кеймбридж и група негови колеги са провели серия от компютърни симулации, които сравнавят ефектите от вулканичните изригвания в миналото и тези, които биха се проявили през 2100 г., когато се предполага, че температурата на планетата ще е по-висока.

Любопитното е, че учените откриват две тенденции, които взаимно се компенсират, пише списанието. Обикновено всяка година има само едно или две изригвания, чиито частици успяват да пробият над тропосферата (най-ниската част от земната атмосфера на височина до 16 километра) и да достигнат до стратосферата. Когато това се случи, миниатюрните светоотразителни частици предизвикват временно глобално охлаждане.

Със затоплянето на тропосферата обаче, тя увеличава своя обем и достига до по-голяма височина, което означава и че за вулканичните изригвания става по-трудно да достигнат до стратосферата.

Фотограф пътува 25 пъти до активен исландски вулкан за автопортрети (видео)Изригването на вулкана Фаградалсфял, разположен на полуостров Рейкянес в Исландия, привлече тълпи. От март това се превърна в една от горещите (и буквално, и преносно) точки в света на фотографията

Но в случаите на много мощни изригвания, с мащабите на Маунт Пинатубо например, компютърните симулации показват нещо различно. Според най-лошия сценарий на Междуправителствения панел за климатичните промени, температурата на Земята през 2100 г. ще е с 6 градуса по Целзий по-висока спрямо настоящата.

Това означава, че "покривът" на тропосферата ще се е вдигнал с 1.5 километра. Най-масивните изгригвания обаче все пак ще могат да го пробият и да достигнат горните части на атмосферата. И когато това се случи, охлаждащият им ефект ще бъде с 15% по-силен. Това се дължи на по-особените условия в стратосферата, твърди Томас Обри.

Колкото повече се затопля долния атмосферен слой (тропосферата) и колкото повече парникови газове задържа, толкова повече се охлажда стратосферата. Това позволява на въздушните течения там да се движат по-бързо, което означава, че вулканичните частици, успели да попаднат на толкова голяма височина, ще могат да достигат с 1.5 километра по-нависоко и да се разпространяват доста по-бързо.

Според Обри симулациите повдигат повече въпроси, отколкото дават отговори. По думите му цялата ситуация напомня на "кутия с червеи", които трудно могат да бъдат прибрани обратно, след като бъде отворена. Съществени са разликите и в мястото на изригването - дали то е около тропиците, където тропосферата е с по-голяма височина или близо до полюсите, където тя е с над 5 километра по-ниска.

Освен това моделите не дават яснота дали повишеното охлаждане в резултат на най-мощните изригвания ще е с по-значим ефект от намаляващия охлаждащ ефект на повечето изгригвания от по-малък калибър.

Следващият етап от проучването има за цел да направи тестове при различни сценарии на глобалното затопляне до 2100 година и с добавяне на алтернативни климатични модели. Освен това трябва да се вземат предвид и други тенденции, сред които е потенциалното увеличаване на честотата на изригванията в резултат на т. нар. стратификация на океаните - затоплянето на тяхната повърхност, което води до "разслояване" в по-дълбоките им части.

"Надявам се, че никога няма да стигнем до момента, в който климата ще се затопли дотолкова, че да започне да оказва влияние върху вулканичната активност. Но в момента се движим по много тънък лед", смята Томас Обри.