Броят на екстремно горещите дни, в които температурите достигат до 50 градуса по Целзий на различни места по света всяка година, се е удвоил от 1980 г. насам.

В периода между 1980 и 2009 г. температурите са надвишавали тази граница средно в 14 дни всяка година.

Между 2010 и 2019 г. те вече са били 26 средногодишно, съобщава BBC.

Периодите, в които температурите са надвишавали 45 градуса, пък са се увеличили средно с по две седмици на година.

Според директора на Института по климатични промени към Оксфордския университет Фредерике Ото този процес може на 100% да бъде обяснен с увеличеното потребление на изкопаеми горива.

С общото затопляне на климата на планетата, екстремните температури се регистрират все по-често. Те могат да бъдат смъртоносни за хората и за останалите живи същества, като в същото време нанасят и сериозни материални щети върху пътищата, сградите и енергийната инфраструктура.

Най-често стойности от над 50 градуса по Целзий се отчитат в Близкия изток и района на Персийския залив.

Това лято в Канада и в Италия бяха регистрирани исторически температурни рекорди съответно от 48.8 и 49.6 градуса по Целзий. Учените предупреждават, че ако човечеството не успее да ограничи вредните въглеродни емисии, затоплянето ще продължи.

Градът с население от 24 милиона души, който може да стане необитаемНаводненията парализират икономическата дейност и костват на Лагос около 4 млрд. долара на година

Анализът на BBC показва още, че през последното десетилетие максималните дневни температури са се увеличили с 0.5 градуса по Целзий, в сравнение с нивата си за периода от 1980 до 2009 г.

Затоплянето обаче не е равномерно във всички краища на света. В Източна Европа, Южна Африка и Бразилия максималните температури са се увеличили с 1 градус, а в Арктическите региони и в Близкия изток повишението е с цели 2 градуса по Целзий.

До 2100 г. над 1.2 милиарда души по света ще бъдат изложени на екстремни температурни условия, които ще застрашават живота и здравето им, ако настоящата тенденция продължи да се развива със същите темпове.

Климатичните промени засягат човешкото здраве не само директно, но и чрез влиянието си върху околната среда, припомнят учените. Екстремните жеги увеличават вероятността от засушавания и горски пожари, в резултат на което страда земеделското производство.

Увеличава се и територията на пустините за сметка на обработваемите земи, което е ключов риск най-вече за бедните държави, в които осигуряването на хранителни продукти продължава да е проблематично.