В миналото големите централни банки често бяха обвинявани, че умишлено обезценяват валутите си, за да стимулират икономическия растеж.

Днес обаче ситуацията е различна и повечето централни банкери се опитват да подкрепят обменните курсове на валутите, за да помогнат в борбата с инфлацията, пише The Financial Times.

Изминаха почти 11 години, откакто бразилският финансов министър Гуидо Мантега обвини богатите нации, че водят "валутна война", като намаляват лихвените проценти, за да изведат икономиките си от рецесията чрез по-евтини валути. Това, по думите му, предизвиква ръст в обменните курсове на развиващите се държави.

Сега ускоряващата се инфлация измести икономическия растеж като основна грижа за много икономики. В такава ситуация поскъпващата валута може да помогне за охлаждане на цените, като направи вносните продукти по-евтини.

Според анализите на Bloomberg Economics, евентуално 10-процентно увеличение на курса на щатския долар през второто тримесечие на тази година би намалило инфлацията с около 0.4 процентни пункта през следващите две тримесечия. Въздействието ще е още по-силно в еврозоната, в случай че еврото поскъпне с 10 процента за същия период.

Засега председателят на Федералния резерв Джером Пауъл и президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард избягват да заявяват открита подкрепа за поскъпването на валутите им, но в същото време и не я отричат изрично.

Резултатът от всичко това е, че икономистите се притесняват от избухването на "обратна валутна война", която ще се води с инструменти за потушаване на инфлацията и укрепване на валутните курсове.

„Голямата промяна е, че вече поскъпването на валутата не се смята за нежелателно. Няма да съм изненадан, ако все повече централни банки в развитите икономики започнат да признават, че всъщност силната валута може да бъде "приятел" по време на цикъла на затягане на монетарната политика", коментира анализаторът на Goldman Sachs Джордж Коул.

Инфлацията у нас за януари е 9.1% Годишната инфлация за януари 2022 г. спрямо януари 2021 г. е 9.1%

Той и неговите колеги от Goldman Sachs изчисляват, че големите централни банки ще трябва да повишат лихвите средно с около 10 базисни пункта, за да компенсират движение от 1 процентен пункт във валутния курс. Според техния анализ тази нова "парадигма" на съпротива срещу слабостта на валутата би трябвало да благоприятства най-вече еврото, шведската крона и швейцарския франк.

Обменните курсове винаги са били чувствителна тема на разговор между правителствата, които не искат да бъдат обвинени, че умишлено девалвират валутите си.

Президентът на Швейцарската национална банка Томас Джордан отбеляза през декември, че силата на франка, която оказва влияние върху икономиката от години, поне е помогнала на страната да избегне инфлационния скок, наблюдаван в еврозоната и САЩ.

Управителят на централната банка на Полша Адам Глапински пък заяви, че би приветствал по-силна злота, за да подкрепи паричното затягане.

В Китай по-силната валута помогна за компенсиране на високите цени на суровините, които изиграха роля в увеличаването на производствените разходи. Юанът е втората най-добре представяща се валута в Азия на годишна база.

Япония, където все още не твърде високата, а твърде ниската инфлация остава проблем, се откроява от общата тенденция. Управителят на Банката на Япония Харухико Курода заяви по-рано тази седмица, че слабата йена не е повишила много разходите за внос.

Японската йена е най-зле представящата се валута сред тези на страните от Г10 през последната година. Тя загуби 17% от стойността си спрямо останалите водещи парични единици.

Разбира се, не всяка икономика би се радвала на по-силната валута в ролята ѝ на "инфлационен буфер". По-силната валута няма да направи много за потискането на инфлацията в икономики, които разчитат на вътрешни услуги за растеж.

Но за централните банки, които имат за цел спешно да овладеят цените, поскъпването на валутата може да се окаже решаващ инструмент в комбинация с по-високите лихви по заемите.