В началото на август 2008 г., след като грузинският президент Михаил Саакашвили решава да изпрати войски в сепаратистката провинция Южна Осетия, Русия застава в нейна защита.

Започва петдневен конфликт, при който руските войски навлизат на територията на Грузия и достигат почти до столицата на страната Тбилиси.

Агресивната реакция на Москва след дълго тлеещото напрежение в отношенията ѝ с Грузия е заявка за завръщането на Русия като военна сила за първи път след разпада на Съветския съюз през 1991 г.

Този конфликт до голяма степен проправя и пътя за влошаването на отношенията и с друга бивша съветска република - Украйна, през 2014 г. Кулминацията на този конфликт се наблюдава днес от целия свят, на фона на руската военна инвазия на украинска територия.

Сепаратистките проблеми в Грузия

Корените на конфликта между Русия и Грузия датират от началото на 90-те години на миналия век, когато и двете държави обявяват своята независимост след разпадането на СССР.

В Грузия, разположена на юг от Русия на източния бряг на Черно море, избухва гражданска война, когато две от провинциите ѝ - Южна Осетия в Източна Грузия и Абхазия, на северозападния бряг, се опитват да обявят собствената си независимост. Тогава Русия подкрепя намеренията на двете отцепнически територии.

Прекратяването на огъня през 1994 г. слага край на въоръжените сблъсъци в страната, но напрежението продължава да кипи в двете отцепили се провинции, които, макар и формално, остават в границите на Грузия.

Те са дом на различни етнически групи (осетинци и абхазци), които са били отчасти автономни в началото на 20 век, след Октомврийската революция, и в края на века искат да получат тези права отново.

Грузия и Запада

В края на 90-те години на миналия век Европейският съюз и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) започват да разширяват влиянието си в Източна и Централна Европа. Повечето държави от региона са били част от Варшавския договор преди края на Студената война.

Русия и нейният президент Владимир Путин (избран за първи път през 2000 г.) обаче считат тези територии за буферна зона между Москва и западния свят.

Грузия, от своя страна, иска да разшири взаимоотношенията си със Запада и дори се присъединява към водената от САЩ коалиция, която се бие във войната в Ирак през 2003 г. Тези настроения се засилват след избора на прозападния президент Михаил Саакашвили през 2004 г.

За Русия тази тенденция се оказва неприемлива и прекратяването ѝ се превръща в приоритет за управляващите в Кремъл. Путин иска да запази своята сфера на влияние, тъй като, ако допусне Грузия да се присъедини към НАТО, нейният пример може да бъде последван и от други бивши съветски републики.

Киев - от търговски център на викингите до столица на съвременна УкрайнаВече няколко дни подред украинската столица Киев е обсадена от руските войски, които се опитват да овладеят града

Дипломатическото напрежение ескалира във война

Сакаашвили също се опитва да потуши сепаратизма в Грузия, което извежда дългогодишния конфликт в Южна Осетия отново на преден план. Напрегнатите отношения на Грузия със северната ѝ съседка се влошават в края на 2006 г., когато правителството на Сакаашвили обвинява Путин в подкрепа на сепаратистката кауза.

След като Грузия арестува четирима руски военни по подозрения в шпионаж, Русия отговаря със санкции срещу грузинския бизнес и депортира няколко грузински граждани.

По това време Грузия е на път да се присъедини към НАТО, но все още не е обект на споразумението за колективна отбрана на организацията, като Русия вижда възможност да осуети плановете на своите съседи и да демонстрира военната си сила в региона.

На 8 август 2008 г., след месеци на обвинения и провокации между двете страни и поредица от сблъсъци между южноосетинските милиции и грузинските военни части, Сакаашвили дава заповед на грузинската армия да превземе южноосетинската столица Цхинвали.

Русия реагира бързо, като премества войските си към границата и нанася серия въздушни удари по грузинските позиции в Южна Осетия и Абхазия.

Съединените щати, Великобритания и НАТО призовават за прекратяване на огъня. Но така или иначе, конфликтът продължава само пет дни, тъй като Русия бързо поема контрола над Цхинвали и прехвърля своите войски през Осетия в Грузия, спирайки само на около 50 километра от столицата Тбилиси.

Как се стигна до руската инвазия в Украйна?Двете държави са в състояние на конфликт в продължание на осем години

Последиците на войната

Освен дипломатическите усилия и изпратената хуманитарна помощ, международната общност не полага кой знае какви усилия за потушаването на конфликта. По онова време НАТО и САЩ не са склонни да оправят директни провокации към Русия.

След като руското военно командване спира настъплението си към Грузия, на 12 август сраженията са прекратени, което слага край на войната между Русия и Грузия. Според официалния доклад на Европейския съюз, публикуван през 2009 г., близо 850 души са били убити по време на петдневния конфликт, докато 35 000 грузинци остават без дом.

В доклада се посочва още, че Грузия е инициирала войната с военното настъпление в Южна Осетия, но Русия, от своя страна, е реагирала прекалено и нереципрочно, в резултат на което е провокирала съседа си за дълъг период от време.

Въпреки че Русия официално признава Южна Осетия и Абхазия за независими държави след войната, примерът ѝ не е последван от почти нито една друга страна, с изключение на традиционните ѝ съюзници в лицето на Венецуела, Никарагуа и Сирия. Междувременно, Грузия полага още повече усилия да се откъсне от руското влияние след конфликта и подписва споразумение за асоцииране с ЕС през 2014 г.

Най-трайната последица от войната между Русия и Грузия обаче се проявява шест години след края на конфликта при развитието на ситуацията в Украйна. През 2014 г. подкрепяни от Кремъл сили превземат контрола над Кримския полуостров и части от региона на Донбас.

Липсата на достатъчно ясна международна позиция в защита на Грузия от страна на международната общност през 2008 г. вдъхва увереност на Москва, че и в Украйна нейните амбиции няма да срещнат остра съпротива от страна на ЕС и НАТО.

Ппрез 2014 г. обаче, след завземането на Крим, на Москва бяха наложени серия от международни санкции. Тлеещият близо 8 години конфликт ескалира в края на 2021 г. и началото на 2022 г., за да се стигне до руската инвация в Украйна, която започна на 24 февруари.

Но според редица дипломати, наблюдатели и военни експерти, предвестник на събитията в Крим и Донбас е именно руско-грузинската война от лятото на 2008 г.