Българката е силна и горда жена.

Историята ни е пълна с имена за пример - от Райна Княгиня до Баба Тонка.

За някои от тях е писано и говорено много.

Имената на други обаче остават в дебелите хроники, въпреки че са за пример. Вестник Стандарт разказва за пет от тях.

Първият професионален дипломат на токчета

Днес жена на поста външен министър, само по себе си, е условие за успех. Примерите са много. Но в миналото дама на дипломатическото поприще е било сензация. И тя се свърза с името на една българка - Надежда Станчова. Тя се превръща в първата в света жена професионален дипломат.

Родената през 1894 г. Надежда произхожда от богат и прочут род - дъщеря е на българския политик и дипломат Димитър Станчов и френската графиня Ана дьо Грено, която е в България в ролята си на придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора.

Тъй като знаела 8 езика и имала нужната класа и контакти, Александър Стамболийски я взима за своя преводачка, секретарка, но влиянието й е огромно. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на печалния Ньойския договор.

След смъртта на Стамболийски Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон и според сведения на близките й, работи като журналист и продуцент в BBC. През 1924 г. се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър.

Лейди Надежда Мюър урежда известното посещение на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г. По време на Втората световна война лейди Мюър превърнала родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяващи се британски войници. Умира на 15 април 1957 г.

Първата дипломирана лекарка

Днес жените в медицината покоряват върхове. Малцина обаче знаят историята на първата дипломирана лекарка - Тота Венкова Чехларова. Не знаем кога се е родила. Но знаем, че през 1871 г. започва да учи в главното девическо училище в Габрово като стипендиантка на женското благотворително дружество "Майчина грижа". Условието е да стане учителка там, където бъде разпределена.

През 1873 г. Тота завършва с отличие и Училищното настоятелство я назначава в 5-класното девическо училище, където тя преподава до 1878 г. По време на Руско-Турската Освободителна война е самарянка във военния лазарет, в който е превърната Априловата гимназия.

Точно там забелязват интереса й към медицината и тя получава стипендия, за да учи в Санкт Петербург. Венкова има няколко специализации и работи в няколко града. Тя дарява цялото си имущество за благотворителност. Умира на 23 декември 1921 г.

Първата пътешественичка

Днес няма дама, която да не обича пътешествията. В Края на ХIХ век обаче това е било истинско предизвикателство. Анка Василева Ламбрева (22 февруари 1895 - 18 февруари 1976) прави революция у нас. Пътешественичката, медицинска сестра и писателка става първата жена, прелетяла със самолет над Ламанша. Не като пилот, а като пътник. А след това и първата българка, обиколила света.

Анка е направила две околосветски пътешествия, като по пътя си не спира да говори с любов за България. Особено в Нова Зеландия, където популяризира българската история и култура. Основава безплатен кръжок по бродиране, в който англичанки и американски се учат на български шевици. Анка Ламбрева била изключително модерна за времето си - яздела кон, камила, карала мотоциклет.

Петя Димитрова - една от шесте жени топ мениджъри в БългарияНаградата беше връчена за отличните резултати постигнати от Пощенска банка и за най-новите й постижения, както и за успешно ръководство, което насърчава включването на жените в бизнеса.

Първата родна суфражетка

Правата на жените в България се свързват с едно име - Димитрана Иванова. Родена е през 1881 в Русе. На 16 заминава за Швейцария, за да учи в университет философия и педагогика. Остава силно впечатлена от желанието на жените за научно и социално развитие.

И когато се връща у нас, е твърдо решена да се бори за правата на жените. По това време в България се гледа скептично на девойките, които искат да се изучат, а правата им за гласуване са просто мираж. Димитрана работи като преподавател в гимназии в Търново, Плевен и Шумен. През 1911 г. започва работа към Българския женски съюз - най-голямата национална организация, която се бори за правата на жените.

За да защитава професионално каузите на дамите, Димитрана кандидатства в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и става една от първите българки, на които е признато правото да упражнява адвокатската професия.

Голямата мечта на Димитрана е жените у нас да имат право на глас. След дълга борба и с помощта на царица Йоана, през януари 1938 г. е обнародван нов избирателен закон, според който "избиратели са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици".

Първият ни подводен археолог

Днес едни от най-големите археологически открития, включително златни съкровища, са направени от жени. С името на дама се свърза и подводната ни археология. Люба Огненова (17 юни 1922 г. - 18 ноември 2012 г.) е първата жена-подводен археолог у нас, а може би и изобщо първата жена - археолог в България. Нейната специалност е античната история и тракийската култура.

Завършва история и класическа филология с профил археология в СУ "Св. Климент Охридски". Монографията й за античната бронзова пластика, издадена на френски, е водещо изследване в света по темата. Заедно с проф. Велизар Велков Огненова работи по разкопките в Несебър, като тя се гмурка наравно с опитните водолази.

Организира и провежда редица подводни археологически изследвания край брега на Несебър, заради което е обявена за почетен гражданин на града.