Глобалните разпродажби на фондовите пазари продължиха и днес в азиатската сесия, след като засилващите се опасения относно световната икономика принудиха инвеститори да се отказват от по-рискови активи за сметка на активи убежища, като долара и щатските държавни облигации.

Финансовите пазари, които вече са изнервени заради вероятността от по-агресивно увеличение на лихвите в САЩ, ръста в инфлацията в световен мащаб и войната в Украйна, бяха разтърсени тази седмица заради опасенията от забавяне на ръста на китайската икономика вследствие на строгите ограничения заради COVID-19.

Новината, че Русия спира газовите доставки в Източна Европа задълбочи мрачното настроение, изпращайки глобалния борсов индекс на MSCI до 13-месечно дъно.

Разпродажбите продължиха и през азиатската сесия, като азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI губеше 1.1%, отстъпвайки до най-ниското си ниво от 15 март. Японският индекс Nikkei и южнокорейският KOSPI също отчитаха спадове от 1.8% и 1.19%, респективно.

Индексът на китайските сини чипове CSI300 се търгуваше без промяна, след като вчера падна до най-ниското си ниво от две години, докато хонконгският Hang Seng се понижи с 0.72%. Австралийският основен индекс губеше 0.73%.

Катализаторът за последните спадове бяха "още по-враждебните думи на Русия по отношение на Украйна и съобщението, че газовите доставки за България и Полша ще бъдат спрени от днес," казват анализатори от ING, цитирани от Ройтерс.

Русия, която настояваше да получава плащанията за газовите си доставки в рубли, добави, че спира доставките за Полша и България от днес.

Този ход, считан за сериозна ескалация на напрежението, доведе до повишаване на цените на петрола и природния газ. Фючърсите на петрола от сорта Брент поскъпнаха с 1.11, или 1.1%, до 106.10 долара за барел. Щатският лек суров петрол (WTI) се оскъпи с 84 цента, или 0.8%, до 102.54 долара за барел.

Централната банка на Китай обяви тази седмица, че ще подкрепи своята икономика на фона на засилващите се опасения, че продължаващата политика на "нулев COVID" ще навреди на ръста на местната и световната икономика.

Доларовият индекс, който тази седмица нарасна до двегодишен връх, продължи да се повишава до 102. Златото също поскъпва до 1 903 долара за тройунция.

Японската йена също получи подкрепа, която я отдалечи от достигнатите наскоро дъна до едноседмичен връх от 126.96 спрямо долара.

Анализатори твърдят, че пазарите се притесняват, че очакваната поредица от увеличения на лихвите от страна на Федералния резерв може да навреди на икономическия растеж, точно когато много икономики започнаха да се възстановяват от пандемията.

Инвеститорите също така се опасяват от волатилните цени на суровините след началото на войната в Украйна, като Международният валутен фонд (МВФ) предупреди тази седмица за рискове от стагфлация в Азия.

Вчерашните разпродажби на Уолстрийт очертаха притесненията на инвеститорите относно ефекта върху печалбите на компаниите, като Nasdaq се понижи с 4% - до най-ниското си ниво от края на 2020 г. След края на борсовата сесия Alphabet Inc обяви тримесечните си финансови резултати, които за първи път от началото на пандемията бяха по-слаби от очакваното, а акциите на компанията поевтиняха с около 3%.

Книжата на Microsoft Corp се обезцениха с 4% преди обявяването на резултатите на компанията, но се възстановиха, след като компанията прогнозира двуцифрен ръст на приходите следващата година.

Фючърсите на Nasdaq поевтиняват с 0.28%.

Доходността по щатските държавни облигации също се понижи, като тази по 10-годишните книжа отстъпва с 5.5 базисни пункта до 2.772%.