Рибите са страхотни плувци, като тази им способност идва не от практиката, а от анатомията.

Те имат тънко тяло, което се огъва напред-назад, прорязвайки водата, и няколко перки, които им помагат да се движат, обръщат, стоят изправени, спират и така нататък.

В допълнение, повечето риби имат вътрешен въздушен сак, наречен плувен мехур, който им позволява да контролират своята плаваемост и ориентация, без да се налага да се движат непрекъснато и да изразходват енергия.

Когато рибите искат да останат на повърхността, те поглъщат въздух и надуват плувния мехур, а когато искат да потънат, го изпускат, разказва Amusing Planet.

Плувният мехур се намира близо до корема, под центъра на тежестта им, което ги прави податливи на претъркулване. Рибата се опитва да намали този ефект, като размахва перките си. Но когато умре, тя губи способността си да поддържа равновесие и коремът й изплува на повърхността, обръщайки я с главата надолу.

Повръщано от кит превърна тайвански рибар в милионерТайванец откри на плажа на родния си остров Ланюй 4-килограмово парче втвърдено повръщано на кашалот

Риба, която плува настрани или с корем нагоре, със сигурност е наранена или мъртва. За няколко забележителни представители на този род животни обаче обърнатото с главата надолу тяло не индикира проблем.

Има няколко вида сомове от рода Synodontis, произхождащи от басейна на Конго, които естествено плуват с главата надолу. Тяхното необичайно поведение очарова хората от векове. Обърнат сом е издълбан в стените на египетските гробници, датиращи отпреди 4000 години.

Висулките, направени във формата на обърнат с главата надолу сом, са популярен амулет в древен Египет, където се смята, че предпазват от удавяне. Днес този вид риби се срещат предимно в аквариуми, където могат да живеят до 15 години и да растат, в зависимост от вида, до 50 см на дължина.

Една от теориите е, че рибите плуват с главата надолу за по-ефективно хранене. Те често поглъщат храна от дъното, като това разположение на тялото им улеснява храненето. Той гарантира и по лесно вдишване на тънкия слой вода, богата на кислород, налична на повърхността.

Тази способност може да бъде от решаващо значение за оцеляването, когато водата се изчерпи откъм кислород - състояние, наречено хипоксия, което се среща естествено в някои речни системи, особено ако те са белязани от слаба светлина и гъста растителност, както са блатата.

„Изглежда, че обърнатият с главата надолу сом има цял набор от адаптации, които правят живота му по-устойчив“, казва Лорън Чапман, професор по биология в университета Макгил, която изучава повече от две десетилетия как рибите реагират на хипоксия в африканските речни системи.

Освен поведението си при дишане и хранене, обърнатият с главата надолу сом от басейна на Конго (Synodontis nigriventris), е развил по-тъмен корем и по-светъл гръб, така че когато плува с главата надолу да е по-трудно забележим на фона на тъмната вода.

Това оцветяване е забележително, защото е обратно на повечето риби, които обикновено са по-тъмни отгоре и по-светли отдолу.

Всъщност, този вид сом може да плува и нормално, като предпочита да се придържа или към дъното, или към повърхността на водата.